Кончето: Разлика между версии
м →Външни препратки: по азбучен ред |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
* [http://marica.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-news17061.html На Кончето оцеляват не късметлиите, а разумните] |
* [http://marica.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-news17061.html На Кончето оцеляват не късметлиите, а разумните] |
||
* |
*[https://addictedtothethrill.com/bg/2016/10/24/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5/ Първото зимно преминаване през „Кончето“ 1934 година] |
||
* [http://www.snimka.bg/album.php?album_id=52429&photo=2 Снимки от Кончето] |
* [http://www.snimka.bg/album.php?album_id=52429&photo=2 Снимки от Кончето] |
||
Версия от 17:11, 31 октомври 2016
За заслона със същото име вижте Кончето (заслон).
Ко̀нчето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето (400-500 метрови стени), които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° - към долината на Влахинска река. Геоложката основа е от окарстени протерозойски мрамори.
За първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти Никола Миронски и Любен Телчаров. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните ѝ склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа Яворов за хижа Бъндерица и хижа Вихрен. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският заслон Кончето.[1][2]
Външни препратки
- На Кончето оцеляват не късметлиите, а разумните
- Първото зимно преминаване през „Кончето“ 1934 година
- Снимки от Кончето
