Георги Аначков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник?
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| починал-място =
| починал-място =
}}
}}
'''Георги Методиев Аначков''' е български офицер, разузнавач, [[генерал-лейтенант]]. {{източник|Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)|2016|11|01}}
'''Георги Методиев Аначков''' е български офицер, разузнавач, [[генерал-лейтенант]]. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)<ref>[http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-08-19-22/2014-02-20-15-12-31/2014-02-20-15-30-06 Ръководители на Второ главно управление]</ref>


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 09:43, 2 ноември 2016

Георги Аначков
български офицер

Роден
Починал
1995 г. (74 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия (август 1940 г.)[1]

Георги Методиев Аначков е български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)[2]

Биография

Роден е на 1 април 1920 година в Радомир в бедно земеделско семейство. Има незавършено търговско образование. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Осъден е на 2 години затвор за пропаганда против германците. Лежи за кратко в лагера Кръстополе. Участва в установяването на комунистическата власт на 10 септември в Балчик. Непосредствено след 9 септември влиза в органиците на полицията във Варна. Учи в 1 година в СССР в школа на Държавна сигурност. Слуша курсове в АОНСУ. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени[3]. През 1960 година е признат за активен борец против фашизма и капитализма. Между 1962 и 1966 година е началник на Втора управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи[4]. На 17 април 1986 г. е награден с орден „Народна република България“, I степен за принос към Възродителния процес. Работил е като дипломат под прикритие в Бейрут. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година.

Военни звания

Източници