Бон (религия)

Врата в Тибет с бонска религиозна символика.

Бон (Тибетски: བོན་, вайли: bon; диалект в Ласа: [pʰø̃̀(n)]) е най-старата духовна традиция в Тибет. Тензин Гяцо, четиринадесетият Далай Лама, класифицира Бон традицията като петата най-важна духовна школа на Тибет, наравно със Нингма, Сакя, Кагю и Гелугпа – школи или линии на Ваджраяна Будизма, въпреки дългогодишното историческо съперничество между влиянията на Бон-традицията и Будизма в Тибет.

Когато сричката -по или -па е прибавена към съществителното име, това е за да обозначи човека, който е от определено място или извършва определено действие; следователно "Бонпо" означава последовател на Бон традицията, "Нингмапа" е последовател на традицията на Нингма, и т. н. (Женските окончания са -мо и съответно -ма, но обикновено, те не се използват в имената на Тибетските религиозни традиции).

Често наричана шаманистична и анимистична традиция на Хималаите, датираща от преди будизма, който става популярна през 7 век, а по-новите проучвания разкриват богатството и на двете религиозни традиции, и в културен план, в противоречие с това което са мислели първоначално пионерите сред Западните учени.