Атанас Димитров (политик): Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Отечествен фронт, ползвайки HotCat |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
||
[[Категория:Отечествен фронт]] |
|||
Версия от 11:19, 3 февруари 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Димитров.
| Атанас Димитров | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: I НС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Атанас Димитров Петров е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).
Биография
Атанас Димитров е роден на 4 март 1914 година в Стара Загора. През 1930 година става член на комсомола, а през 1934 година – на БКП. За дейността си в тези организации е осъждан два пъти и прекарва в затвора 4 години. През 1941 година е въдворен в лагера Гонда вода, а след това в Кръсто поле, където остава до освобождаването си през 1943 година.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Димитров е включен в областното ръководство на БКП в Стара Загора и от 1949 година го оглавява.[1] От 1951 година е министър на леката и хранителната промишленост в правителството на Вълко Червенков, а през 1954 година става член на Централния комитет на БКП.[1] През 1956 – 1959 година е министър на хранителната промишленост, след това за кратко отново е първи секретар на Областния комитет на БКП в Стара Загора, но е върнат в София като председател на Комитета по промишлеността (1959 – 1962, 1966 – 1968), председател на Комитета по хранителна промишленост (1962 – 1966) и председател на Държавния комитет за битови услуги (1968 – 1971).[2][1]
През 1971 и 1976 година Атанас Димитров е посланик в Чехословакия, а през 1976 – 1977 е председател на Комитета по туризъм. От 1977 до 1990 е заместник-председател на Народното събрание.[1] Член е на Националния съвет на ОФ.[3]. От 1948 до 1954 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1954 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Награждаван е два пъти с орден „Георги Димитров“.[4]
Атанас Димитров умира на 4 май 1995 година в София.
Източници
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 153 – 154.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 70
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 67
| няма | → | министър на леката и хранителната промишленост (11 декември 1953 – 30 декември 1956) | → | няма |
| няма | → | министър на хранителната промишленост (30 декември 1956 – 12 март 1959) | → | няма |
| няма | → | Председател на комитета по промишлеността (25 декември 1959 – 27 ноември 1962) | → | няма |
| няма | → | министър на хранителната промишленост (30 април 1966 – 27 декември 1968) | → | няма |
| няма | → | Председател на комитета по битови услуги (28 декември 1968 – 16 юли 1971) | → | няма |