Дева Мария - Майка на святата надежда (Бърдарски геран): Разлика между версии
м Премахнати редакции на 2605:8D80:541:2455:8CE:564A:2C6D:9050 (б.), към версия на Isip westboro |
м Isip westboro премести страница „Дева Мария - Майка на святата надежда (Бърдарски Геран)“ като „[[Дева Мария - Майка на святата надежда (Бърда... |
(Няма разлика)
| |
Версия от 18:43, 24 февруари 2017
| „Дева Мария - Майка на святата надежда“ | |
 Немска църква | |
  „Дева Мария - Майка на святата надежда“ Местоположение в България | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Бърдарски геран |
| Религия | Римокатолицизъм |
| Епархия | Никополска |
| Изграждане | 1929 г. |
| Статут | Недействащ |
„Дева Мария – Майка на святата надежда“ е християнска църква във Бърдарски геран, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е била енорийски храм на немската енория в селото.
История на енорията
Немците идват в село Бърдарски геран заедно с банатските българи и са от групата на т.нар. "шваби", които са доста многобройни в Банат по това време. Първите заселници се откриват в Бърдарски геран още през април 1893 г., когато идват семействата на Хайнрих Рус, Яков Бекер, Петер Гейл, Йохан Вингеронг и един свещеник. Те не идват по спогодбата, по която се преселват банатските българи, но получават също толкова земя, а вече добре съжителствали с българите в Банат.[1]
Банатските българи, които са земеделци, имали нужда от занаятчии, каквито сред немците се срещали по-често, макар и те да били главно земеделци. През август същата година идват още семейства, а през следващата година броят на семействата нараства на 95. И те, като банатските българи, се стремят да се заселят така, че да не се смесват с другите – отделят се в източния край на селото, но ползват същите храм и училище, които се посещават и от българите. През 1936 г немците вече съставляват 11 % от населението на селото.[1]
По време на Втората световна война почти всички банатски немци са преселени обратно в Германия с което енорията е престава да съществува.
История на храма
Тържественото освещаване на храма се извършва на 2 юли 1929 г.[1] Храмът се намира се в двора на бившия манастир на бенедиктинките заедно със старата манастирска сграда и сградата на бившето немско училище.