Дева Мария на Броеницата (Велико Търново): Разлика между версии
| Ред 26: | Ред 26: | ||
Католическата енория в Търново е основана през 1891 г.<ref name="Eldarov">Елдъров С, Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> Тя е поверена е на [[Пасионисти (конгрегация)|отците-пасионисти]]. От 1891 г. в Търново съществува италианско католическо училище „Света Богородица“. То се именува ''италианско'', защото учител е пасионистът Яцинт Ашути, италианец по народност, каквито са и повечето от неговите ученици. Когато през 1895 г. енорийски свещеник става [[Станислав Петров (свещеник)|Станислав Петров]], училището вече се нарича само ''енорийско''.<ref name="Eldarov" /> |
Католическата енория в Търново е основана през 1891 г.<ref name="Eldarov">Елдъров С, Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> Тя е поверена е на [[Пасионисти (конгрегация)|отците-пасионисти]]. От 1891 г. в Търново съществува италианско католическо училище „Света Богородица“. То се именува ''италианско'', защото учител е пасионистът Яцинт Ашути, италианец по народност, каквито са и повечето от неговите ученици. Когато през 1895 г. енорийски свещеник става [[Станислав Петров (свещеник)|Станислав Петров]], училището вече се нарича само ''енорийско''.<ref name="Eldarov" /> |
||
Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. енорията е oтец [[ |
Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. енорията е oтец [[Карл Раев]] (1881-1967). Запазени са писма на апостолическия делегат в България монсиньор [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], свидетелстващи за посещенията му във Велико Търново и светите литургии, отслужени от него в енорийската църква и неговата мисия в търсене на приемливо решение в диспута между епископ [[Дамян Теелен]] и отец Раев.<ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен”</ref> |
||
След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно - на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец [[Филип Романов]] (1931-1992). |
След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно - на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец [[Филип Романов]] (1931-1992). |
||
Версия от 17:02, 5 март 2017
| „Блажена Дева Мария на Броеницата“ | |
 | |
  „Блажена Дева Мария на Броеницата“ Местоположение в България Велико Търново | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Велико Търново |
| Религия | Римокатолицизъм |
| Епархия | Никополска |
| Изграждане | 1890 г. |
| Статут | действащ храм |
| Сайт | catholicvt.net |
„Блажена Дева Мария на Броеницата“ е християнска църква в Велико Търново, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.
История на енорията
Сведения за католически храм в квартала на чужденците на старата българска столица има от XIV в. През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района, е построена църквата “Блажена Дева Мария отнесена в небето”, станала през XVII в. собственост на арменската общност в града. През XIX в. тя е изоставена и рухва.[1]
Католическата енория в Търново е основана през 1891 г.[2] Тя е поверена е на отците-пасионисти. От 1891 г. в Търново съществува италианско католическо училище „Света Богородица“. То се именува италианско, защото учител е пасионистът Яцинт Ашути, италианец по народност, каквито са и повечето от неговите ученици. Когато през 1895 г. енорийски свещеник става Станислав Петров, училището вече се нарича само енорийско.[2]
Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. енорията е oтец Карл Раев (1881-1967). Запазени са писма на апостолическия делегат в България монсиньор Анджело Джузепе Ронкали, свидетелстващи за посещенията му във Велико Търново и светите литургии, отслужени от него в енорийската църква и неговата мисия в търсене на приемливо решение в диспута между епископ Дамян Теелен и отец Раев.[3]
След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно - на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец Филип Романов (1931-1992).
Нов живот за енорията започва през 90-те години на XX в., когато енорията поемат последователно италианските пасионисти отец Ремо Гамбакорта и отец Винченцо Спагоне. От 2000 до 2009 г. енорийски свещеник е отец Валтер Горра, също пасионист, а от 2009 г. - отец Страхил Каваленов.
През 2010 и 2011 г. католическата общност във Велико Търново бе посетена от Апостолическия нунций монсиньор Януш Болонек.
Eнорията включва католиците от Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена и редица села в района.
История на храма
Действащата днес църква е построена през 1890 г. от чешки предприемачи и работници, дошли от Австро-Унгария, за да поставят началото на модерната индустрия във Велико Търново.
През 1913 г. е разрушена от опустошително земетресение, след което е възстановена в по-скромни размери.
Храмов празник - 7 октомври.