Вилхелм IV (Ваймар): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 01:20, 3 май 2017

Вилхелм IV (Шаблон:Lang-de, † 1062) от рода на графовете на Дом Ваймар-Орламюнде е граф на Ваймар от 1039 до 1062 г., пфалцграф на Саксония от 1042 до 1043 г. и маркграф на Майсен от 1046 до 1062 г.

Той е син и последник на граф Вилхелм III от Ваймар († 16 април 1039) и втората му съпруга Ода († преди 1068), вероятно дъщеря на маркграф Титмар II от Лужица († 10 януари 1030) от род Билунги. След смъртта на баща му през 1039 г. майка му се омъжва за маркграф Дедо I от Лужица. Вилхелм е полубрат на Дедо II.

Вилхелм IV получава Маркграфство Майсен след смъртта на бездетния маркграф Екехард II († 24 януари 1046)). Наследява и маркграфствата на полубрат си Дедо II.

След смъртта на император Хайнрих III той е верен на вдовицата му Агнес. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с епископ Епо от Наумбург, на помощ на крал Андраш I в Унгария. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род Арибони. По настояване на Геза I Вилхелм е освободен от крал Бела I и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.

Последван е от брат му Ото I от Ваймар-Орламюнде († 1067), който се жени за Адела от Брабант († 1083).

Източници

Heinrich Theodor Flathe: Wilhelm (Markgraf von Meißen), In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 117 f.
Posse: Die Markgrafen von Meißen u. d. Haus Wettin. Leipzig 1881, S. 124 ff.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Вилхелм IV получава [[Маркграфство Майсен]] след смъртта на бездетния маркграф [[Екехард II (Майсен)|Екехард II]] († 24 януари 1046)). Наследява и маркграфствата на полубрат си [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]].
-След смъртта на император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] той е верен на вдовицата му [[Агнес Поатиенска|Агнес]]. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с [[епископ]] Епо от [[Наумбург]], на помощ на крал [[Андраш I]] в [[Унгария]]. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род [[Арибони]]. По настояване на [[Геза I]] Вилхелм е освободен от крал [[Бела I]] и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.
+След смъртта на император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] той е верен на вдовицата му [[Агнес Поатиенска|Агнес]]. Той е през 1060 г. командир на имперската войска, с която отива заедно с [[епископ]] Епо от [[Наумбург (Заале)|Наумбург]], на помощ на крал [[Андраш I]] в [[Унгария]]. На връщане двамата попадат близо до Визелбург в плен заедно с баварския граф Бото от род [[Арибони]]. По настояване на [[Геза I]] Вилхелм е освободен от крал [[Бела I]] и сгоден за дъщеря му София (?-1095). Следващата година, през 1062 г., той тръгва да вземе годеницата си и умира по пътя.
 Последван е от брат му [[Ото I (Ваймар)|Ото I]] от Ваймар-Орламюнде († 1067), който се жени за Адела от Брабант († 1083).