Полски легиони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:54, 13 юни 2017

Полските легиони са доброволчески полски военни формирования, създавани между 18 и 20 век в армиите на различни държави.

В Турция

Първият полски легион се появява в Турция през 1770-те год. и е част от въоръжените сили на Барската конфедерация.

В хода на руско-турската война от 1877–1878 г., от полските имигранти в Истанбул са създадени два легиона — европейски (около 70 души под командоването на Йозеф Ягмин) и азиатски, който воюва на Кавказкия фронт. Легионерите понасят големи загуби на 23 август 1877 г. в битката при Кизляр.^[1]

Наполеонови войни

След въстанието на Косцюшко, много поляци емигрират в Италия и Франция, на което държавите, поделили си Полша, не се възпротивяват. Центрове на емигрантите стават градове като Венеция и Париж.

През 1796 г. генерал Ян Домбровски предлага на френската Директория да сформира специален корпус от поляци. Директорията приема предложението и поръчва провеждането на преговорите на генерал Бонапарт, командващ Италианската армия. Тъй като френските закони забраняват приемането на служба на чуждестранни войски, полските легиони са включени в състава на армията на Ломбардската република, образувана в хода на Италианския поход на Бонапарт. На 9 януари 1797 г. е сключено съответното споразумение между Домбровски и правителството на Ломбардската република. Сформирани са 2 легиона с по 3 батальона и един артилерийски дивизион във всеки. Войниците носят полски мундири с френски кокарди.

През април 1797 г. Бонапарт сключва примирие в Льобен, а по-късно подписва Кампоформийския мирен договор. Домбровски, който желае да представлява полския народ на преговорите, не е допуснат на мирния конгрес. Полските легиони се запазват в качеството си на спомагателен корпус в армията на Цизалпийската република.

През 1798 г. участват в действията против Папската област и Неаполитанското кралство. По време на Войната на Втората коалиция, Франция приема в редиците на войските си полските легиони, и през 1799—1800 г. те участват в бойните действия в Италия против руско-австрийските войски. Първи легион понася големи загуби в сраженията при при Требия и Нови. Втори легион участва в отбраната на обсадената Мантуа и губи около 700 души.

Освен италианските легиони на Домбровски (общо 9 хиляди души), през 1799 г. е сформиран Дунавския легион на генерал К. Князевич (около 6 хиляди души), който успешно действа в Южна Германия. След Люневилския мир, Франция реорганизира легионите в 3 полубригади и 1 улански полк. По таен член на Амиенския мирен договор с Англия, Франция се задължава да разпусне полските легиони. Скоро след това, 2-ра и 3-та полубригада са изпратени на остров Хаити и използвани за потушаване на антифренското въстание на робите.

Независимост от 1920 г.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Източници

↑ Mała Encyklopedia Wojskowa, Warszawa, 1970, t. II. „Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej“ ((pl))

[1] Mała Encyklopedia Wojskowa, Warszawa, 1970, t. II. „Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej“ ((pl))

[1]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 {{раздел-мъниче}}
-== Първа световна война ==
-През [[Първата световна война]] [[Полша]] все още е поделена от [[Германската империя]], [[Русия]] и [[Австро-Унгария]]. След разгрома на [[Троен съюз|Тройния съюз]] от [[Антантата]], картата на света е прекроена в интерес на победителките. Русия е разтърсена от [[Гражданска война в Русия|гражданска война]], впоследствие [[болшевишка революция]]. Тези събития довеждат до ново прекрояване на картата и така Полша след 123 години несгоди се сдобива със свобода, собствена държава и независимост, макар че много голяма част от населението остава в [[Германската империя]], [[Австро-Унгария]] и [[Русия]]. Единственият проблем на Полша е армията, защото всеки поляк, който е бил войник, е служил в някоя от трите армии на окупаторките <!-- и се е случвало поляци да се изправят срещу поляци -->. През 1920 г. според [[Сталин]] и [[Ленин]], Полша представлява бариера пред разпространението на руската [[революция]] в [[Европа]]. Целта на двамата предводители е да превземат Полша и после да покорят и света. С много жертви и никакъв шанс за победа Полша начело с маршал [[Йозеф Пилсудски]] спира руснаците в тази [[Полско-съветска война]], в която поляците са подкрепени от украинския [[хетман]] [[Петлюра]] и много украински [[казаци]]. Руснаците стигат до река [[Висла]] близо до [[Варшава]], където с невероятна тактика Пилсудски и неговите войски обръщат защитата в нападение, поради което печелят [[Битка при Варшава (1920)|битката за Варшава]], известна като „чудото при Висла“.
 == Източници ==