Гоцо Митов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране}} |
{{обработка|форматиране}} |
||
{{Инкубатор}} |
{{Инкубатор}} |
||
{{Спасяване}} |
|||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Гоцо Митов |
| име = Гоцо Митов |
Версия от 07:33, 12 юли 2017
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Това е бивша чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
Възможно е статията все още да не отговаря на изискванията на Уикипедия. Ако отговаря на тези изисквания, шаблонът може да бъде премахнат. В противен случай трябва да бъде върната в Инкубатора за допълнителна обработка. |
Тази статия (или раздел от статията) има нужда от потребители самаряни, които да отделят от ценното си време и да спасят статията от изтриване Можете да подобрите статията, като я преработите или допълните. |
Гоцо Митов | |
кмет на Фердинанд | |
Гоцо Митов.jpg | |
Роден |
1 юли 1885 г.
|
---|---|
Починал | 1958 г.
|
Националност | България |
Политика | |
Професия | адвокат |
Партия | БЗНС |
Семейство | |
Съпруга | Бонка Митова |
Деца | Димитър, Маргарита |
Гоцо Митов е известен адвокат, политик и общественик, един от заслужилите кметове на гр. Фердинанд. Като кмет управлява градската община през периодите 1934 – 1937 и 1937 – 1938 г. В общинските дела проявява завидни организаторски качества, енергия и съзидателен дух, съчетани с разумна пестеливост и стопанска предприемчивост. Неговото управление съвпада с времето на относително спокойствие и стопанско оживление в страната, след икономическата криза от 1929 – 1933 г.[1]
Биография
Роден е на 1 юли 1885 г. в с. Вълкова Слатина, Фердинандско и произхожда от фамилията Канинци. Завършва Самоковското духовно училище през 1905 г. и следва в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на войните 1912 – 1918 г. е мобилизиран, завършва Школата за запасни офицери в Княжево, запасен поручик, служи в Трети Бдински и 35-и пехотен Врачански полк. Два пъти е раняван и е носител на два ордена за храброст – войнишки и офицерски и народен орден за военна заслуга. Завършва висше образование по специалността „Правни и държавни науки“ през 1920 г., адвокат е в гр. Фердинанд. През 1922 г. става член на БЗНС. Построява моторна валцова мелница в родното си село и образува със свои близки събирателно дружество „Мелница Слънце Гоцо Митов и С-ие“ – с. Вълкова Слатина.[1]
Политическа дейност
При управлението на БЗНС е председател на Временната общинска тричленна комисия /10 февр. – 9 юни 1923 г./. За кмет на града е назначен на 30 май 1934 г. През първия мандат /1934 – 1937 г./ са предприети мерки за издигане авторитета на кметската власт, приети са общинските символи герб и знаме на града /1935 г./, създадени са нови служби – счетоводна и обществени грижи, издава се Общински вестник и е въведена Златна книга на кмета. Взети са мерки за организирано почистване на града и за промяна облика на сградите, жилищата и дворовете, отпуснати са места за установяване на войскова част за постоянно пребиваване. Към общината се присъединяват селата: Мала Кутловица, Студено буче, Белотинци, Баня и Ново село. За развитие на стопанската дейност ежегодно се организират културно-стопански изложби по време на панаира. Сключен е заем за електрификация и водоснабдяване на града, построяване на кланица с хладилник и сушилня за кожи.[1]
През втория непълен мандат /1937 – 1938 г./ продължава строителната и благоустройствена дейност – завършени са: камбанарията на черковния храм /1936 г./, "Черния мост" и градската градина „Княз Симеон Търновски“ /1937 г./, читалищната сграда /1938 г./. Поставя се начало на музейното дело в града, открит е първият в областта общински родилен дом.[1]
Посветил усилията си за стопанското и културно развитие, за напредъка на града и неговата община, Гоцо Митов е уволнен по политически причини. На 10 ноември 1938 г. напуска кметската длъжност.[1]
Изявен общественик, членува в Адвокатския съюз, Популярната банка, Дружеството на запасните офицери, Съюза на бойците от фронта, Дружество за закрила на децата, Читалището, Археологическото дружество, Обществото на кавалерите на ордените за храброст и др. Известен е със своите ораторски способности.[1]
Гоцо Митов умира в София през 1958 г. След десетилетия на забрава, през 2000 г. в анкета на „Огоста радио“ е обявен за политик на ХХ столетие на Монтана, а Общинският съвет взема решение за именуване на улица на негово име в индустриалната част на града. [1]
Източници
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.