Попфолк: Разлика между версии
Ред 10: | Ред 10: | ||
== Критика == |
== Критика == |
||
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref> |
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref> Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика. От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на традиционните моралните норми,<ref>[[Клер Леви]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2165/clair.htm „Морална паника по време на преход“], в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.</ref> както и заради нетрадиционните влияния от Близкия изток и ислямския свят. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ,<ref>Rebecca Richardson, [http://eatstaylovebulgaria.com/en/do-you-like-chalga/ „Do you like Chalga?“], ''Eat Stay Love Bulgaria'', 6 март 2015 г.</ref> и я приемат за атракция.<ref>[[Бойко Пенчев]], [http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/01/04/303001_betoven_shiler_i_chalga/ „Бетовен, Шилер и чалга“], Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.</ref> |
||
Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика. |
|||
От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на традиционните моралните норми,<ref>[[Клер Леви]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2165/clair.htm „Морална паника по време на преход“], в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.</ref> както и заради нетрадиционните влияния от Близкия изток и ислямския свят. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ,<ref>Rebecca Richardson, [http://eatstaylovebulgaria.com/en/do-you-like-chalga/ „Do you like Chalga?“], ''Eat Stay Love Bulgaria'', 6 март 2015 г.</ref> и я приемат за атракция.<ref>[[Бойко Пенчев]], [http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/01/04/303001_betoven_shiler_i_chalga/ „Бетовен, Шилер и чалга“], Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.</ref> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 15:55, 12 ноември 2017
- „Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)
Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.
Произход
По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[1][2]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı — свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[3]
Жанрът започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен от 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър „Кристал“ от град Ямбол, чиято солистка от 1989-та до 1998 г. е Тони Дачева, наричана „Първата дама на поп-фолка“.
Критика
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[4][5][6] Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика. От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на традиционните моралните норми,[7] както и заради нетрадиционните влияния от Близкия изток и ислямския свят. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ,[8] и я приемат за атракция.[9]
Вижте също
Бележки
- ↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
- ↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
- ↑ Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 2012-10-22.
- ↑ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
- ↑ Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
- ↑ Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
- ↑ Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
- ↑ Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.
- ↑ Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.