Никомахова етика

„Никомахова етика“ (на древногръцки: Ἠθικὰ Νικομάχεια) е етическо произведение на Аристотел, което той посвещава на сина си Никомах.

Идея на творбата

В „Никомахова етика“ са представени възгледите на Аристотел за поведението, което човек трябва да следва в своя живот. За нравствени ценности се посочват духовните възможности и способности на индивида. Етическите принципи, отразени в етиката са насочени към: определяне на благата, към постъпките на отделния човек и отражението на тези постъпки върху общата дейност на човека: „Всяко изкуство и всяко изследване, както и всяка постъпка и съзнателен избор, изглежда се стреми към някакво благо“. Проблемите, заложени в творбата, оказват силно влияние върху европейската култура.

Синтез

В “Никомахова етика” Аристотел извършва синтез на постиженията на античните философи в областта на етиката, като систематизира техните възгледи. Дори коментира и критикува мненията на другите мислители и едновременно с това поставя редица нови проблеми, на които дава определения и ги анализира.

Композиция

Трактатът “Никомахова етика” се състои от 10 книги, които последователно разглеждат проблемите за доброто и щастието, добродетелта изобщо и разновидностите ѝ, справедливостта като нравствено качество и като правно-политическа норма, нравствените свойства в рамките на малките общности и в системата на държавата. На края на своето произведение Аристотел фокусира вниманието си върху духовните парадигми, отнасящите се до абсолютното и върховно начало на човешкото битие.