Александър Обренович: Разлика между версии
Ред 12: | Ред 12: | ||
== Управление == |
== Управление == |
||
Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] |
Александър Обренович е син на крал [[Милан Обренович]] и кралица [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]].<ref>{{cite book | last = Hösch | first = Edgar | title = Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder | location = München | year = 1974 | url = http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=427 | accessdate = 12.12.2017 | pages = 45}}</ref> Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март [[нов стил]]) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала [[Йован Ристич]].<ref>{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 132-136}}</ref> |
||
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]], но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира [[Скупщина]]та. През май 1894 година отменя [[Конституция на Сърбия (1888)|конституцията]] от 1888 година и възстановява [[Конституция на Сърбия (1869)|предишната]], която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на [[Либерална партия (Сърбия)|либерали]] и радикали, напълно предана на краля.{{hrf|Манчев|1999|136}} |
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на [[Народна радикална партия|Радикалната партия]], но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира [[Скупщина]]та. През май 1894 година отменя [[Конституция на Сърбия (1888)|конституцията]] от 1888 година и възстановява [[Конституция на Сърбия (1869)|предишната]], която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на [[Либерална партия (Сърбия)|либерали]] и радикали, напълно предана на краля.{{hrf|Манчев|1999|136}} |
Версия от 09:58, 12 декември 2017
Крал Александър I Обренович Александар I Обреновић | |
крал на Сърбия | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Свети Марко, Белград, Сърбия |
Религия | Сръбска православна църква |
Награди | Свети Сава Меджидие (орден) |
Семейство | |
Род | Обреновичи |
Баща | Милан I |
Братя/сестри | Георги Обренович |
Крал Александър I Обренович в Общомедия |
Крал Александър Обренович (Шаблон:Lang-sr) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година.
Управление
Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия.[1] Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич.[2]
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината. През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля.[3]
През 1900 година Александър се жени за Драга Машин. Бракът е крайно непопулярен, а лошата репутация на новата кралица уврежда на репутацията и на краля и води до конфликт между него и родителите му.[4]
Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич.[5]
Източници
- ↑ Hösch, Edgar. Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1974. с. 45. Посетен на 12.12.2017.
- ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X. с. 132-136.
- ↑ Манчев 1999, с. 136.
- ↑ Манчев 1999, с. 137 – 138.
- ↑ Манчев 1999, с. 139.
Милан Обренович | → | крал на Сърбия (1889 – 1903) | → | Петър I Караджорджевич |