Йован Ристич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Ристич
Йован Ристич 
Роден: 4 януари 1831 г.
Починал: 23 август 1899 г. (68 г.)

Йован Ристич (на сръбски: Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век. В продължение на четвърт век – от 1868 до 1893 година, играе водеща роля във вътрешната и външната политика на Сърбия като по различно време изпълнява задълженията на регент (на княз Милан Обренович и на крал Александър Обренович), министър-председател и министър на външните работи. Като дипломат съдейства за отхвърлянето на васалната зависимост на Сърбия от Османската империя и лавира между борещите се за влияние на Балканите Русия и Австро-Унгария. Като водач на Либералната партия съдейства за изработването на двете конституции на Сърбия от този период.

Произход и ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Йован Ристич е роден в бедно семейство от Крагуевац през 1831 година. 18-годишен заминава с държавна стипендия за Берлин и Хайделберг, където в продължение на три години изучава история, философия и държавни науки и придобива докторска степен. Завръща се в родината през 1854 година, след известен престой за допълнително учение в Париж. Служи като чиновник в няколко министерства. Сближава се с княз Михаил Обренович, който му поверява важни задължения на дипломатическото поприще.[1]

От 1861 до 1867 година Ристич представлява княза в Цариград пред сюзерена му – османския султан. Допринася за успешната развръзка на т.нар. „градски въпрос“ чрез оттеглянето (в 1867) на османските гарнизони от Белград и останалите сръбски градове.[1] През ноември 1867 година е закратко (за двайсетина дни) министър на външните работи.[2]

Регент за първи път[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на княз Михаил (юни 1868) Ристич влиза в тричленното Регентство, което управлява, докато наследникът княз Милан навършва пълнолетие четири години по-късно. През този период той практически направлява вътрешната политика на страната, включително и въвеждането на конституцията от 1869 година, с която дава ограничени законодателни правомощия и контрол на Скупщината над изпълнителната власт.[2]

През 1872 година Ристич влиза в правителството на Миливое Блазнавац като външен министър. От април до октомври 1873 е министър-председател, след това – водач на опозиционната Либерална партия.[2]

Дейност по време на Източната криза[редактиране | редактиране на кода]

Докато е в опозиция през 1875 година Ристич оглавява агитацията за война с Османската империя в помощ на въстаналите Босна и Херцеговина, но след като става външен министър в кабинета на Стевча Михайлович се опитва да избегне конфликта чрез преговори.[2] В Сръбско-турската война от 1876 година Сърбия получава помощ от руски доброволци, но не и от руското правителство, и претърпява поражение при Джунис. В избухналата малко по-късно Руско-турска война сърбите запазват неутралитет до декември 1877 година, когато се включват в бойните действия.[3]

Намеренията на Русия да създаде голяма българска държава карат Ристич да се обърне към Австро-Унгария, за да задържи сръбските териториални придобивки от войната. Във Виена той сключва споразумение за построяване на жп линия Белград – Ниш и свързването ѝ с австро-унгарските железници (юни 1878). Макар че не е приет за равностоен преговарящ с останалите Велики европейски сили, на Берлинския конгрес Ристич съумява да запази за Сърбия завоюваните Ниш, Пирот и Враня.[3][4]

Министър-председател и отново регент[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1878 година Ристич е назначен от княз Милан за министър-председател. През двугодишното му управление е прокаран закон за строеж на железници. Сръбската църква се обособява като автокефална. Отказът на Ристич да сключи неравностоен търговски договор с Австро-Унгария води до уволняването му от княза през октомври 1880 година.[5]

Паметник на Йован Ристич в родния му Крагуевац

През 1887 година Ристич отново застава начело на правителството (от юни до декември). Участва в изработването на конституцията от 1888 година. През следващата година е назначен в регентството, което управлява от името на малолетния крал Александър. Отначало сътрудничи с радикалите, но през 1892 отношенията им се развалят (заради желанието на Никола Пашич да влезе в регентството). В резултат на изборите през април 1893 година Ристич успява да изтласка Радикалната партия от управлението, но още същия месец крал Александър извършва преврат и го отстранява от властта.[5]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Йован Ристич оставя исторически трудове, сред които[5]:

  • Spoljašnji odnošaji Srbije novijega vremena 1848-1872, Belgrad 1887/1901.
  • Diplomatska istorija Srbije 1875-1878, Belgrad 1896/98.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Moritsch, Andreas. Ristić, Jovan, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 4. Hgg. Mathias Bernath / Karl Nehring. München, 1981. с. 50. Посетен на 06.12.2017.
  2. а б в г Moritsch 1981, с. 51.
  3. а б Moritsch 1981, с. 51-52.
  4. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. с. 208-218. Посетен на 09.12.2017.
  5. а б в Moritsch 1981, с. 52.