Сконто: Разлика между версии
Облик
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: падеж → Падеж (финанси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сконтото''' в банковото дело е процент, който [[банка]]та удържа за себе си при изплащането на [[полица|полиците]], преди изтичане на техния [[Падеж (финанси)|падеж]].<ref>[http://www.finance5.bg/glossary/word/194.html Финансов речник]</ref> В по-общ смисъл то е възнаграждението, което се дава на [[кредитор|заемодателя]] (кредитора) за използването на дадения от него заем на заемополучателя. В някои случаи се изчислява въз основа на бъдещата стойност на заеманите парични средства, а не въз основа на сегашната стойност на заема, както е при простата лихва. Това възнаграждение се нарича търговско (банково) сконто или само сконто. От гледна точка на заемодателя сконтото е приход от заема, а от гледна точка на заемополучателя сконтото е разход по заема.<ref> Финансова математика; стр. 22; София 1994 г.; Цв. Бъчварова, Ив. Събев </ref> |
'''Сконтото''' или '''отбивът''' в банковото дело е процент, който [[банка]]та удържа за себе си при изплащането на [[полица|полиците]], преди изтичане на техния [[Падеж (финанси)|падеж]].<ref>[http://www.finance5.bg/glossary/word/194.html Финансов речник]</ref> В по-общ смисъл то е възнаграждението, което се дава на [[кредитор|заемодателя]] (кредитора) за използването на дадения от него заем на заемополучателя. В някои случаи се изчислява въз основа на бъдещата стойност на заеманите парични средства, а не въз основа на сегашната стойност на заема, както е при простата лихва. Това възнаграждение се нарича търговско (банково) сконто или само сконто. От гледна точка на заемодателя сконтото е приход от заема, а от гледна точка на заемополучателя сконтото е разход по заема.<ref> Финансова математика; стр. 22; София 1994 г.; Цв. Бъчварова, Ив. Събев </ref> |
||
{{мъниче|икономика}} |
{{мъниче|икономика}} |
||
Версия от 11:01, 30 декември 2017
Сконтото или отбивът в банковото дело е процент, който банката удържа за себе си при изплащането на полиците, преди изтичане на техния падеж.[1] В по-общ смисъл то е възнаграждението, което се дава на заемодателя (кредитора) за използването на дадения от него заем на заемополучателя. В някои случаи се изчислява въз основа на бъдещата стойност на заеманите парични средства, а не въз основа на сегашната стойност на заема, както е при простата лихва. Това възнаграждение се нарича търговско (банково) сконто или само сконто. От гледна точка на заемодателя сконтото е приход от заема, а от гледна точка на заемополучателя сконтото е разход по заема.[2]
Тази статия, свързана с икономика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Източници
- ↑ Финансов речник
- ↑ Финансова математика; стр. 22; София 1994 г.; Цв. Бъчварова, Ив. Събев