Коаксиален кабел: Разлика между версии
м Добавяне на съдържание, източници, премахване шаблон "Без източници". |
кор.; форматиране: 18x тире, 2x заглавие-стил, 14 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]] |
[[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]] |
||
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен активен [[проводник]] и външен проводник (екран), разположени съосно и разделени от твърд [[Изолационни материали|изолационен материал]] или въздух. Използва се за предаване на радиочестотни електрически сигнали, най-често от дециметровия обхват. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и екрана |
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен активен [[проводник]] и външен проводник (екран), разположени съосно и разделени от твърд [[Изолационни материали|изолационен материал]] или въздух. Използва се за предаване на радиочестотни електрически сигнали, най-често от дециметровия обхват. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и екрана – коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Изобретен и патентован е през [[1880]] година от британския физик [[Оливър Хевисайд]]. |
||
==Устройство, принцип на действие и характеристики== |
== Устройство, принцип на действие и характеристики == |
||
[[File:Coaxial cable cutaway new.svg|ляво|250п|мини|Устройство на коаксиален кабел:<br> |
[[File:Coaxial cable cutaway new.svg|ляво|250п|мини|Устройство на коаксиален кабел:<br> |
||
1 |
1 – вътрешен проводник,<br> |
||
2 |
2 – изолация (твърд полиетилен),<br> |
||
3 |
3 – външен проводник (екран),<br> |
||
4 |
4 – обвивка (светостабилизиран полиетилен)]] |
||
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от: |
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от: |
||
1 |
1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – [[мед]], [[сребро|посребрена]] мед, медна [[сплав]], помеднен [[алуминий]], алуминиева сплав, омеднена [[стомана]] и др. |
||
⚫ | 2 – изолация, изпълнена във вид на [[диелектрик|диелектрично]] запълване, осигуряващо постоянство на взаимното разположение (съосност) на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно ([[полиетилен]], разпенен полиетилен, [[полистирол]], твърд [[флуоропласт]], флуоропластова лента и т. н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.) |
||
⚫ | 3 – външен проводник (екран) във вид на оплетка (ширмовка) от метални жички или плътна метална повърхност – [[фолио]], покрито с тънък слой от алуминиев филм и техните комбинации, а също така и гофрирана тръба, повита с метални ленти и др. от мед, медна или алуминиева сплав. Ако екранът е твърда цилиндрична повърхност, получава се твърда коаксиална линия, която е разновидност на гъвкавия коаксиален кабел и се използва за големи мощности. Екранът се състои от един или няколко външни проводника. |
||
⚫ | 2 |
||
⚫ | 4 – обвивка от светостабилизиран (устойчив на ултравиолетово слънчево излъчване) полиетилен, [[поливинилхлорид]] (PVC), полипропилен, [[тефлон]], повивка от флуоропластова лента или друг изолационен материал. Нанесена е върху външния проводник и служи за изолация и защита от външни въздействия. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва [[халар]] или тефлон. |
||
⚫ | 3 |
||
⚫ | Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството, с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината ''c'' = 3•10<sup>8</sup> m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка. |
||
⚫ | 4 |
||
⚫ | Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е |
||
[[Вълново съпротивление|Вълновото съпротивление]] на коаксиалната линия зависи от съотношението но диаметрите на външния и вътрешния проводници и вида на диелектрика. Обикновено то е от 48 до |
[[Вълново съпротивление|Вълновото съпротивление]] на коаксиалната линия зависи от съотношението но диаметрите на външния и вътрешния проводници и вида на диелектрика. Обикновено то е от 48 до 200 [[Ом (физика)|Ω]]. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени. |
||
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и с по-качествените материали за електропроводници и изолация. |
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и с по-качествените материали за електропроводници и изолация. |
||
== Начин на изготвяне == |
== Начин на изготвяне == |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни. |
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни. |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
* 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г. |
* 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г. |
||
* 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г. |
* 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г. |
||
* 3. Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г. |
* 3. Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г. |
||
* 4. Д. Д. Дамянов – Проектиране на радиолокационни антенно-фидерни устройства, ВТС, 1978 г. |
* 4. Д. Д. Дамянов – Проектиране на радиолокационни антенно-фидерни устройства, ВТС, 1978 г. |
||
* 5. Д. Д. Дамянов, М. А. Михайлов, Д. Х. Димитров |
* 5. Д. Д. Дамянов, М. А. Михайлов, Д. Х. Димитров – Ръководство за лабораторни упражнения по антенни устройства, ВТС, 1989 г. |
||
* 6. М. А. Михайлов – Специализирани антени, Шумен, 2001 г. |
* 6. М. А. Михайлов – Специализирани антени, Шумен, 2001 г. |
||
* 7. Paul J. Nahin. Oliver Heaviside: The Life, Work, and Times of an Electrical Genius of the Victorian Age. JHU Press, 2002. |
* 7. Paul J. Nahin. Oliver Heaviside: The Life, Work, and Times of an Electrical Genius of the Victorian Age. JHU Press, 2002. – P. xvi. |
||
* 8. Wilfried Feldenkirchen. Werner von Siemens |
* 8. Wilfried Feldenkirchen. Werner von Siemens – Inventor and International Entrepreneur. – 1994. – ISBN 0-8142-0658-1. |
||
* 9. [http://www.microwaves101.com/encyclopedia/why50ohms.cfm Microwaves101.com] (англ.) |
* 9. [http://www.microwaves101.com/encyclopedia/why50ohms.cfm Microwaves101.com] (англ.) |
||
* 10. Изюмова, Свиридов, 1975, С. 51 |
* 10. Изюмова, Свиридов, 1975, С. 51 – 52 |
||
* 11. [http://www.proelectro2.ru/info/id_131 Таблица характеристик радиочастотных коаксиальных кабелей]. Proelectro2.ru |
* 11. [http://www.proelectro2.ru/info/id_131 Таблица характеристик радиочастотных коаксиальных кабелей]. Proelectro2.ru |
||
* 12. [http://www.cqham.ru/cables.htm Электрические характеристики коаксиальных кабелей]. CQHAM.RU |
* 12. [http://www.cqham.ru/cables.htm Электрические характеристики коаксиальных кабелей]. CQHAM.RU |
Версия от 10:43, 24 януари 2018
Коаксиалният кабел е кабел, съставен от централен активен проводник и външен проводник (екран), разположени съосно и разделени от твърд изолационен материал или въздух. Използва се за предаване на радиочестотни електрически сигнали, най-често от дециметровия обхват. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и екрана – коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Изобретен и патентован е през 1880 година от британския физик Оливър Хевисайд.
Устройство, принцип на действие и характеристики
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от:
1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – мед, посребрена мед, медна сплав, помеднен алуминий, алуминиева сплав, омеднена стомана и др.
2 – изолация, изпълнена във вид на диелектрично запълване, осигуряващо постоянство на взаимното разположение (съосност) на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно (полиетилен, разпенен полиетилен, полистирол, твърд флуоропласт, флуоропластова лента и т. н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)
3 – външен проводник (екран) във вид на оплетка (ширмовка) от метални жички или плътна метална повърхност – фолио, покрито с тънък слой от алуминиев филм и техните комбинации, а също така и гофрирана тръба, повита с метални ленти и др. от мед, медна или алуминиева сплав. Ако екранът е твърда цилиндрична повърхност, получава се твърда коаксиална линия, която е разновидност на гъвкавия коаксиален кабел и се използва за големи мощности. Екранът се състои от един или няколко външни проводника.
4 – обвивка от светостабилизиран (устойчив на ултравиолетово слънчево излъчване) полиетилен, поливинилхлорид (PVC), полипропилен, тефлон, повивка от флуоропластова лента или друг изолационен материал. Нанесена е върху външния проводник и служи за изолация и защита от външни въздействия. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.
Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството, с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3•108 m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка.
Вълновото съпротивление на коаксиалната линия зависи от съотношението но диаметрите на външния и вътрешния проводници и вида на диелектрика. Обикновено то е от 48 до 200 Ω. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и с по-качествените материали за електропроводници и изолация.
Начин на изготвяне
Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на мед и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят индуктивностите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.
Източници
- 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г.
- 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г.
- 3. Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г.
- 4. Д. Д. Дамянов – Проектиране на радиолокационни антенно-фидерни устройства, ВТС, 1978 г.
- 5. Д. Д. Дамянов, М. А. Михайлов, Д. Х. Димитров – Ръководство за лабораторни упражнения по антенни устройства, ВТС, 1989 г.
- 6. М. А. Михайлов – Специализирани антени, Шумен, 2001 г.
- 7. Paul J. Nahin. Oliver Heaviside: The Life, Work, and Times of an Electrical Genius of the Victorian Age. JHU Press, 2002. – P. xvi.
- 8. Wilfried Feldenkirchen. Werner von Siemens – Inventor and International Entrepreneur. – 1994. – ISBN 0-8142-0658-1.
- 9. Microwaves101.com (англ.)
- 10. Изюмова, Свиридов, 1975, С. 51 – 52
- 11. Таблица характеристик радиочастотных коаксиальных кабелей. Proelectro2.ru
- 12. Электрические характеристики коаксиальных кабелей. CQHAM.RU