149 г. пр.н.е.: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-генерал +военачалник) |
|||
Ред 5: | Ред 5: | ||
=== В Римската република === |
=== В Римската република === |
||
* [[Консул (Древен Рим)|Консул]]и са [[Луций Марций Цензорин (консул 149 пр.н.е.)|Луций Марций Цензорин]] и [[Маний Манилий]]. |
* [[Консул (Древен Рим)|Консул]]и са [[Луций Марций Цензорин (консул 149 пр.н.е.)|Луций Марций Цензорин]] и [[Маний Манилий]]. |
||
* Приет е закона [[Lex Calpurnia de |
* Приет е закона [[Lex Calpurnia de Repetundis]], който създава постоянен съд за изнудване и грабителство, включително по обвинения повдигнати от жители на провинциите срещу техните управители и други официални лица.<ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 160-161</ref> |
||
* [[Сервий Сулпиций Галба (консул 144 пр.н.е.)|Сервий Сулпиций Галба]] е подложен на съд заради неправомерното си поведение в [[Испания]].<ref name=Cambridge>„The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 538</ref> |
* [[Сервий Сулпиций Галба (консул 144 пр.н.е.)|Сервий Сулпиций Галба]] е подложен на съд заради неправомерното си поведение в [[Испания]].<ref name=Cambridge>„The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 538</ref> |
||
* [[Римска република|Рим]] обявява война на [[Картаген]]. Започва [[трета пуническа война|Третата пуническа война]], която е последната между двете средиземноморски сили. |
* [[Римска република|Рим]] обявява война на [[Картаген]]. Започва [[трета пуническа война|Третата пуническа война]], която е последната между двете средиземноморски сили. |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
** Пред изпратени от Картаген посланици, търсещи мир, са поставени непосилни и унизителни условия като предаване на всичкото оръжие (което е изпълнено в голяма част) и дори евакуация на града, в очакване на разрушаването му от римляните, и преместване на населението му в нов град, които да е разположен над 16 километра (10 мили) от брега.<ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 160-161</ref> |
** Пред изпратени от Картаген посланици, търсещи мир, са поставени непосилни и унизителни условия като предаване на всичкото оръжие (което е изпълнено в голяма част) и дори евакуация на града, в очакване на разрушаването му от римляните, и преместване на населението му в нов град, които да е разположен над 16 километра (10 мили) от брега.<ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 160-161</ref> |
||
** Картагенският сенат отхвърля римските ултиматуми и градът е обсаден. Първоначалните атаки са отблъснати, а римляните са принудени да се подготвят за дълга обсада. <ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 160-161</ref> |
** Картагенският сенат отхвърля римските ултиматуми и градът е обсаден. Първоначалните атаки са отблъснати, а римляните са принудени да се подготвят за дълга обсада. <ref name=Venning>Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 160-161</ref> |
||
* Въстанието в [[Македония (област)|Македония]], ръководено от претендента за трона на покореното от римляните царство [[Андриск]], постига известни успехи. Римска войска под началството на [[претор]]а [[Публий Ювенций Тална]] е победена.<ref name=Cambridge>„The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 538</ref> |
* Въстанието в [[Македония (област)|Македония]], ръководено от претендента за трона на покореното от римляните царство [[Андриск]], постига известни успехи. Римска войска под началството на [[претор]]а [[Публий Ювенций Тална]] е победена.<ref name=Cambridge>„The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 538</ref> |
||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
Версия от 18:44, 16 март 2018
<< | 2 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
149 (сто четиридесет и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
В Римската република
- Консули са Луций Марций Цензорин и Маний Манилий.
- Приет е закона Lex Calpurnia de Repetundis, който създава постоянен съд за изнудване и грабителство, включително по обвинения повдигнати от жители на провинциите срещу техните управители и други официални лица.[1]
- Сервий Сулпиций Галба е подложен на съд заради неправомерното си поведение в Испания.[2]
- Рим обявява война на Картаген. Започва Третата пуническа война, която е последната между двете средиземноморски сили.
- В Африка е стоварена голяма римска войска. Манилий командва сухопътните сили, а Цензорин флота.[1]
- Пред изпратени от Картаген посланици, търсещи мир, са поставени непосилни и унизителни условия като предаване на всичкото оръжие (което е изпълнено в голяма част) и дори евакуация на града, в очакване на разрушаването му от римляните, и преместване на населението му в нов град, които да е разположен над 16 километра (10 мили) от брега.[1]
- Картагенският сенат отхвърля римските ултиматуми и градът е обсаден. Първоначалните атаки са отблъснати, а римляните са принудени да се подготвят за дълга обсада. [1]
- Въстанието в Македония, ръководено от претендента за трона на покореното от римляните царство Андриск, постига известни успехи. Римска войска под началството на претора Публий Ювенций Тална е победена.[2]
В Гърция
- Спарта търси начин да се отдели от Ахейския съюз.[2] Ахейският военачалник Дией предлага съюза да атакува спартанците.[1]
В Азия
- Прусий II е победен иубит от Никомед и Атал II. Никомед II става цар на Витиния.[2]
Родени
Починали
- Марк Порций Катон Стари, виден древноримски политически деец (роден 234 г. пр.н.е.)
- Прусий II, цар на Витиния (роден 234 г. пр.н.е.)