Сан Марко (Венеция): Разлика между версии
Bot: Automated import of articles - append on top |
м →top: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
'''Базиликата Сан Марко''' е катедралната църква на [[Венеция]], най-известната църква в града и един от най-известните примери на [[византийска архитектура]]. Тя е разположена на [[площад Сан Марко]] в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]]. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. [[Марко Евангелист]] са преоткрити в една колона от [[Витале Фалиеро]], дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на [[патриарх на Венеция|патриарха на Венеция]], архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като ''Chiesa d'Oro'' (Златна църква). |
'''Базиликата Сан Марко''' е катедралната църква на [[Венеция]], най-известната църква в града и един от най-известните примери на [[византийска архитектура]]. Тя е разположена на [[площад Сан Марко]] в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с [[Дворец на дожите (Венеция)|Двореца на дожите]]. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. [[Марко Евангелист]] са преоткрити в една колона от [[Витале Фалиеро]], дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на [[патриарх на Венеция|патриарха на Венеция]], архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като ''Chiesa d'Oro'' (Златна църква). |
||
<gallery class="center" caption="Части от позлатената мозайка на вътрешните стени на базиликата"> |
|||
File:Interior of St. Mark's Basilica in Venice 1.jpg | |
File:Interior of St. Mark's Basilica in Venice 1.jpg | |
||
File:Basilica San Marco (9741491928).jpg | |
File:Basilica San Marco (9741491928).jpg | |
||
File:Basilica San Marco (9741492452).jpg |
File:Basilica San Marco (9741492452).jpg |
||
</gallery |
</gallery> |
||
==Конете на Сан Марко== |
==Конете на Сан Марко== |
Версия от 17:15, 29 март 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марко.
базилика „Сан Марко“ Chiesa d'Oro (Златна църква) | |
Базиликата Сан Марко през нощта | |
Вид на храма | католическа катедрала |
---|---|
Страна | Италия |
Населено място | Венеция |
Посветен на | Марк |
Религия | католицизъм |
Тип на сградата | базилика |
Архитектурен стил | византийска архитектура |
Изграждане | 8 октомври 1094 |
Реликви | мощите на Св. Марко Евангелист |
базилика „Сан Марко“ в Общомедия |
Базиликата Сан Марко е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с Двореца на дожите. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква).
Конете на Сан Марко
Античните бронзови статуи Конете на Сан Марко са поставени пред катедралата през 1254 г. Те дълго време красяли императорската ложа на Хиподрума в Константинопол, но през 1204 г. дож Енрико Дандоло ги изпраща във Венеция като част от плячката след превземането на Константинопол от кръстоносците. Наполеон ги откарва в Париж през 1797 г., но през 1815 г. са върнати във Венеция. След 1990 г., след дълга реставрация, конете са поставени на съхранение в Музея на Сан Марко (вътре в базиликата). Конете пред базиликата са бронзови копия.