Водопад (ракетен комплекс): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
превод от руски
 
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
|платформа =
|платформа =
}}
}}
'''РПК-6М „Водопад“''' ([[Условни наименования на НАТО за техниката|според класификацията на на НАТО]] '''SS-N-16 Stallion''' ([[Жребец]])) е [[СССР|съветски]] [[противолодъчен ракетен комплекс|противолодъчен]] [[ракета|ракетно]]-[[торпедо|торпеден]] комплекс.
'''РПК-6М „Водопад“''' ([[Условни наименования на НАТО за техниката|според класификацията на на НАТО]] '''SS-N-16 Stallion''' ([[Жребец]])) е [[СССР|съветски]] [[противолодъчен ракетен комплекс|противолодъчен]] [[ракета|ракетно]]-[[торпедо|торпеден]] комплекс. Разработката му започва съгласно постановление на [[Съвет на Министрите на СССР|Съвета на Министрите]] през декември 1969 г. Главен разработчик е [[Новатор (ОКБ)|ОКБ „Новатор“]] (ОКБ-8).

Ракето-торпедата на комплекса са способни да поразяват [[подводница|подводните лодки]] на противника на далечина до 50 км<ref>[http://www.militaryparitet.com/nomen/russia/rocket/turocket/data/ic_nomenrussiarocketturocket/18/ 4. ПРОТИВОЛОДОЧНЫЕ РАКЕТНЫЕ КОМПЛЕКСЫ (ПЛРК) – Военный паритет<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>. Като бойна глава се използва ядрен заряд или 400-мм малогабаритното електрическо [[торпедо]] [[УМГТ-1]] (пуска се с [[парашут]], [[скорост]] на движение – 41 [[възел (скорост)|възела]], далечина на хода – 8 км, [[дълбочина ]]– до 500 м).

При изстрелване от [[Крайцери проект 1144|ТАРК от проекта 1144]] ракетата се гмурка във водата, излита във въздуха и доставя торпедото в района на целта, след което бойната глава УМГТ-1 отново се оказва във водата<ref>{{YouTube|gZIlv6w4poQ|Видео-ролик запуска с борта „Пётр Великий“|start=0m50s}}</ref>. Етапа „гмуркане във водата“ е обусловен от унифицирането на ракето-торпедото за пускане както от надводни кораби, така и от подводни лодки през [[торпеден апарат|торпедните им апарати]].

== Вижте също ==
* [[Ветер (противолодочная ракета)]]
* [[Хонсанъо]]
* [[Раструб-Б]]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 08:42, 18 април 2018

РПК-6М „Водопад“
Класификацията на НАТО: SS-N-16 Stallion
Обща информация
Видпротиволодъчен ракетен комплекс
История на производство и служба
ИзобретателЛюлев, Лев Вениаминович
Създаване1969 – ?
ПроизводителОКБ-8,  СССР
На въоръжение1981 г. – понастоящем
На служба при СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Технически характеристики
Бойна главаядрена или 400 mm торпедо УМГТ-1
Обсегдо 50 км

РПК-6М „Водопад“ (според класификацията на на НАТО SS-N-16 Stallion (Жребец)) е съветски противолодъчен ракетно-торпеден комплекс. Разработката му започва съгласно постановление на Съвета на Министрите през декември 1969 г. Главен разработчик е ОКБ „Новатор“ (ОКБ-8).

Ракето-торпедата на комплекса са способни да поразяват подводните лодки на противника на далечина до 50 км[1]. Като бойна глава се използва ядрен заряд или 400-мм малогабаритното електрическо торпедо УМГТ-1 (пуска се с парашут, скорост на движение – 41 възела, далечина на хода – 8 км, дълбочина – до 500 м).

При изстрелване от ТАРК от проекта 1144 ракетата се гмурка във водата, излита във въздуха и доставя торпедото в района на целта, след което бойната глава УМГТ-1 отново се оказва във водата[2]. Етапа „гмуркане във водата“ е обусловен от унифицирането на ракето-торпедото за пускане както от надводни кораби, така и от подводни лодки през торпедните им апарати.

Вижте също

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Водопад (ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​