Публий Деций Муз (консул 340 пр.н.е.): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Milen.Rangelov (б.), към версия на Sim
Етикет: Отмяна
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Публий Деций Муз|Публий Деций Муз}}
{{към пояснение|Публий Деций Муз|Публий Деций Муз}}
[[File:Peter Paul Rubens 107.jpg|thumb|300px|Убийството на Публий Деций Муз от [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], 1617 – 1618, [[Вадуц]]]]
[[File:Peter Paul Rubens 107.jpg|thumb|300px|Убийството на Публий Деций Муз от [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], 1617 – 1618, [[Вадуц]]]]
'''Публий Деций Муз''' ({{lang-la|Publius Decius Mus}}) e [[Римска империя|римски]] политик и първият от неговата фамилия, който става [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[340 пр.н.е.|340 пр. Хр.]] и е народен герой.<ref>William Smith, editor. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, [https://quod.lib.umich.edu/m/moa/ACL3129.0002.001/1133?rgn=full+text;view=image p. 1123]. (1870)</ref>
'''Публий Деций Муз''' ({{lang-la|Publius Decius Mus}}) e [[Римска империя|римски]] политик и първият от неговата фамилия, който става [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[340 пр.н.е.]] и е народен герой.<ref>William Smith, editor. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, [https://quod.lib.umich.edu/m/moa/ACL3129.0002.001/1133?rgn=full+text;view=image p. 1123]. (1870)</ref>


Той е син на Квинт, от [[плебей]]ския род [[Деции]].
Той е син на Квинт, от [[плебей]]ския род [[Деции]].


През [[352 пр.н.е.|352 пр. Хр.]] той е в банкова комисия (''quinqueviri mensarum'') за борба против задълженията на народа.<ref>[[Ливий]], 7, 21.</ref> През [[343 пр.н.е.|343 пр. Хр.]] е [[военен трибун]] с [[Марк Валерий Корв]] и участва в [[Самнитски войни|първата самнитска война]]. Той спасява обкръжена римска войска от 1600 души, след което е честван като народен герой.
През [[352 пр.н.е.]] той е в банкова комисия (''quinqueviri mensarum'') за борба против задълженията на народа.<ref>[[Ливий]], 7, 21.</ref> През [[343 пр.н.е.]] е [[военен трибун]] с [[Марк Валерий Корв]] и участва в [[Самнитски войни|първата самнитска война]]. Той спасява обкръжена римска войска от 1600 души, след което е честван като народен герой.


През [[340 пр.н.е.|340 пр. Хр.]] той е избран за [[Консул (Древен Рим)|консул]] с колега [[Тит Манлий Империоз Торкват]] и участва във [[Латински войни|втората латинска война]] с [[латини]]те.
През [[340 пр.н.е.]] той е избран за [[Консул (Древен Рим)|консул]] с колега [[Тит Манлий Империоз Торкват]] и участва във [[Латински войни|втората латинска война]] с [[латини]]те.


Той става прочут чрез саможертвата си за Рим (''Devotio'') в [[Битка при Везувий|битката при Везувий]]. Неговият син и внук със същото име също се саможертват по-късно през 295 и 279 пр. Хр.<ref>Hans Georg Gundel: ''Decius'' I. 5. In: Der Kleine Pauly. Bd. 1 (1964), Sp. 1410.</ref>
Той става прочут чрез саможертвата си за Рим (''Devotio'') в [[Битка при Везувий|битката при Везувий]]. Неговият син и внук със същото име също се саможертват по-късно през 295 и 279 пр.н.е.<ref>Hans Georg Gundel: ''Decius'' I. 5. In: Der Kleine Pauly. Bd. 1 (1964), Sp. 1410.</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 07:42, 19 май 2018

Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Деций Муз.

Убийството на Публий Деций Муз от Рубенс, 1617 – 1618, Вадуц

Публий Деций Муз (Шаблон:Lang-la) e римски политик и първият от неговата фамилия, който става консул през 340 пр.н.е. и е народен герой.[1]

Той е син на Квинт, от плебейския род Деции.

През 352 пр.н.е. той е в банкова комисия (quinqueviri mensarum) за борба против задълженията на народа.[2] През 343 пр.н.е. е военен трибун с Марк Валерий Корв и участва в първата самнитска война. Той спасява обкръжена римска войска от 1600 души, след което е честван като народен герой.

През 340 пр.н.е. той е избран за консул с колега Тит Манлий Империоз Торкват и участва във втората латинска война с латините.

Той става прочут чрез саможертвата си за Рим (Devotio) в битката при Везувий. Неговият син и внук със същото име също се саможертват по-късно през 295 и 279 пр.н.е.[3]

Източници

  1. William Smith, editor. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, p. 1123. (1870)
  2. Ливий, 7, 21.
  3. Hans Georg Gundel: Decius I. 5. In: Der Kleine Pauly. Bd. 1 (1964), Sp. 1410.