Фазил Искандер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rotondus (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
}}
}}


'''Фазил Искандер''' ({{lang-ru|Фазиль Искандер}}) е руски [[поет]], [[публицист]], [[сценарист]] и [[писател]] от абхазки произход на произведения в жанра [[социалистически реализъм]].
'''Фазил Искандер''' ({{lang-ru|Фазиль Искандер}}) е абхазки [[журналист]], [[поет]], [[писател]], [[сценарист]], автор на произведения в жанра [[социалистически реализъм]].


== Биография и творчество ==
== Биография и творчество ==
Фазил Искандер е роден на [[6 март]] [[1929]] г. в [[Сухуми]], [[Абхазия]], [[СССР]], в семейството на бивш собственик на тухларен завод от ирански произход. През 1938 г. баща му е депортиран в СССР и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.
Роден е на [[6 март]] [[1929]] г. в [[Сухуми]], [[Абхазия]], [[СССР]], в семейството на бивш собственик на тухларен завод от ирански произход. През 1938 г. баща му е депортиран в СССР и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.


Завършва средно образование в руско училище със златен медал. Учи три години в Библиотекарския институт в Москва, а после се прехвърля в Литературния институт „Максим Горки“, който завършва през 1954 г. В периода 1954 – 1956 г. работи като журналист в [[Брянск]] и [[Курск]]. През 1956 г. става редактор на издателство „Госиздат“ в Сухуми, Абхазия. От началото на 90-те живее постоянно в [[Москва]].
Завършва средно образование в руско училище със златен медал. Учи 3 години в Библиотекарския институт в Москва, а после се прехвърля в Литературния институт „Максим Горки“, който завършва през 1954 г. В периода 1954 – 1956 г. работи като журналист в [[Брянск]] и [[Курск]]. През 1956 г. става редактор на издателство „Госиздат“ в Сухуми, Абхазия. От началото на 1990-те живее постоянно в [[Москва]].


Първата му книга със стихове „Планински пътеки“ е издадена през 1957 г. В края на 50-те започва да пише стихове за списание „Юность“. Пише проза от 1962 г. Известността му идва през 1966 г. с повестта „Съзвездие Козлотур“.
Първата му книга със стихове „Планински пътеки“ е издадена през 1957 г. В края на 1950-те започва да пише стихове за списание „Юность“. Пише проза от 1962 г. Известността му идва през 1966 г. с повестта „Съзвездие Козлотур“.


Сюжетът в много от произведенията му се развива в село Чегем, където прекарва детството си. С него е свързан и романът-епопея „Сандро от Чегем“.
Сюжетът в много от произведенията му се развива в село Чегем, където прекарва детството си. С него е свързан и романът-епопея „Сандро от Чегем“.


Искандер пише в списанията „Литературная Абхазия“, „Новый мир“ и „Неделя“. През 1979 г. участва в създаването на свободното нецензурирано списание „Метрополь“ издавано в САЩ, заради което за дълго е отлъчен от съветския печат. Едва с настъпването на [[перестройка]]та започва наново да печата разкази в пресата.
Искандер пише в списанията „Литературная Абхазия“, „Новый мир“ и „Неделя“. През 1979 г. участва в създаването на свободното нецензурирано списание „Метрополь“, издавано в САЩ, заради което за дълго е отлъчен от съветския печат. Едва с настъпването на [[перестройка]]та започва наново да печата разкази в пресата.


Като обществен деятел и духовен авторитет той нееднократно е защитавал малките народи. В периода 1989 – 1991 г. е член на Върховния съвет на СССР като част от 12-те депутата от републиката. След това не се занимава с политика.
Като обществен деятел и духовен авторитет той нееднократно е защитавал малките народи. В периода 1989 – 1991 г. е член на Върховния съвет на СССР (сред 12-те депутати от Грузия). След това не се занимава с политика.


Фазил Искандер е удостоен с много награди и почести.
Фазил Искандер е удостоен с много награди и почести.
Ред 61: Ред 61:
* Софичка (1997)
* Софичка (1997)
* Незваный гость (1999)
* Незваный гость (1999)

[[File:Abkhazia 10 apsar Ag 2009 Iskander b.jpg|150px|thumb|Монета „Фазил Искандер“ от серията „Изявени личности на Абхазия]]
[[File:Abkhazia 10 apsar Ag 2009 Iskander b.jpg|150px|thumb|Монета „Фазил Искандер“ от серията „Изявени личности на Абхазия]]


Ред 95: Ред 94:
{{нормативен контрол}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Искандер, Фазил}}
{{СОРТКАТ:Искандер, Фазил}}
[[Категория:Родени на 6 март]]
[[Категория:Абхазци]]
[[Категория:Абхазци]]
[[Категория:Руски писатели]]
[[Категория:Култура на Абхазия]]
[[Категория:Руски журналисти]]
[[Категория:Грузински журналисти]]
[[Категория:Руски сценаристи]]
[[Категория:Грузински сценаристи]]
[[Категория:Руски романисти]]
[[Категория:Руски романисти]]
[[Категория:Грузински романисти]]
[[Категория:Руски поети]]
[[Категория:Руски поети]]
[[Категория:Грузински поети]]
[[Категория:Автори на разкази]]
[[Категория:Автори на разкази]]
[[Категория:Грузински писатели]]
[[Категория:Съветски политици]]
[[Категория:Съветски политици]]
[[Категория:Грузински политици]]
[[Категория:Личности (Сухуми)]]
[[Категория:Личности (Сухуми)]]
[[Категория:Родени на 6 март]]

Версия от 11:30, 29 октомври 2018

Фазил Искандер
Фазил Искандер през 2010 г.
Фазил Искандер през 2010 г.
Роден6 март 1929 г.
Сухуми, ССРА, ЗСФСР, СССР
Починал31 юли 2016 г. (87 г.)
Професияписател, поет, сценарист
Националност Абхазия,
 Русия
Активен период1957 – 2016
Жанрмемоари, сатира, притча, есе, афоризъм
Направлениесоциалистически реализъм, реализъм
Известни творби"Планински пътеки" (1957)
НаградиЗа заслуги перед Отечеством, ІІ степен За заслуги перед Отечеством, ІІІ степен За заслуги перед Отечеством, ІV степен Орден „Честь и слава“ (Абхазия), І степен
СъпругаАнтонина Хлебникова (1960- )
Деца2
Подпис
Уебсайт
Фазил Искандер в Общомедия

Фазил Искандер (Шаблон:Lang-ru) е абхазки журналист, поет, писател, сценарист, автор на произведения в жанра социалистически реализъм.

Биография и творчество

Роден е на 6 март 1929 г. в Сухуми, Абхазия, СССР, в семейството на бивш собственик на тухларен завод от ирански произход. През 1938 г. баща му е депортиран в СССР и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.

Завършва средно образование в руско училище със златен медал. Учи 3 години в Библиотекарския институт в Москва, а после се прехвърля в Литературния институт „Максим Горки“, който завършва през 1954 г. В периода 1954 – 1956 г. работи като журналист в Брянск и Курск. През 1956 г. става редактор на издателство „Госиздат“ в Сухуми, Абхазия. От началото на 1990-те живее постоянно в Москва.

Първата му книга със стихове „Планински пътеки“ е издадена през 1957 г. В края на 1950-те започва да пише стихове за списание „Юность“. Пише проза от 1962 г. Известността му идва през 1966 г. с повестта „Съзвездие Козлотур“.

Сюжетът в много от произведенията му се развива в село Чегем, където прекарва детството си. С него е свързан и романът-епопея „Сандро от Чегем“.

Искандер пише в списанията „Литературная Абхазия“, „Новый мир“ и „Неделя“. През 1979 г. участва в създаването на свободното нецензурирано списание „Метрополь“, издавано в САЩ, заради което за дълго е отлъчен от съветския печат. Едва с настъпването на перестройката започва наново да печата разкази в пресата.

Като обществен деятел и духовен авторитет той нееднократно е защитавал малките народи. В периода 1989 – 1991 г. е член на Върховния съвет на СССР (сред 12-те депутати от Грузия). След това не се занимава с политика.

Фазил Искандер е удостоен с много награди и почести.

Фазил Искандер умира на 31 юли 2016 година в Переделкино.

Произведения

Проза

  • Съзвездие Козлотур, Созвездие Козлотура (1966)
  • Колчерукий (1967)
  • Три рассказа (1969)
  • Дерево детства (1970)
  • День Чика (1971)
  • Сандро от Чегем, Сандро из Чегема (1973)
  • Под сенью грецкого ореха (1979)
  • Маленький гигант большого секса (1979) – издадена и като „О, Марат!“, описание на любовните приключения на Берия
  • Кролики и удавы (1982)
  • Защита Чика, 1983
  • Избранное (1988)
  • Кофейня в море (1988)
  • Стоянка человека (1990)
  • Человек и его окрестности (1992) – сборник
  • Софичка (1997)
  • Незваный гость (1999)
Монета „Фазил Искандер“ от серията „Изявени личности на Абхазия

Поезия

  • Горные тропы (1957)
  • Доброта земли (1959)
  • Зелёный дождь (1969)
  • Летний лес (1969)
  • Путь (1987)
  • Снег и виноград (2011) – с Антонина Хлебникова

Филмография

  • 1969 „Время счастливых находок“
  • 1986 „Чегемский детектив“
  • 1989 „Праздник ожидания праздника“
  • 1989 „Воры в законе“ – по мотиви на разказите „Бармен Адгур“, „Чегемская Кармен“
  • 1989 „Созвездие Козлотура“
  • 1989 „Пирът на Балтазар или Нощ със Сталин“ – по мотиви от „Сандро от Чегем“
  • 1991 „Расстанемся, пока хорошие“ – по мотиви на разказа „Дудка старого Хасана“
  • 1992 „Маленький гигант большого секса“ – по мотиви на повестта „О, Марат!“

Източници

Външни препратки