Макс Хоркхаймер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ntpavlov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ntpavlov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
починал-място=[[Нюрнберг]], [[ФРГ]]
починал-място=[[Нюрнберг]], [[ФРГ]]
}}
}}
'''Макс Хоркхаймер''' ( ''Max Horkheimer'') е роден на 14 февруари 1895 г. в Щутгарт в еврейско семейство. Получава висше икономическо образование, но още като студент преориентира интересите си към [[философия]]та и [[социология]]та. Посещава лекции на [[Макс Вебер]].През 1922 г. получава първата си научна степен по философия. През 1925 г. защитава дисертация върху Кантовата критика на съдебната способност и става хоноруван (приват) доцент. Той е един от основателите на [[Франкфуртския институт за социални изследвания]] и негов директор (1931 - 1965). Издател е на ''"Списание за социални изследвания"'' (1931 - 1941) към института. За професор е избран през 1930 г. След идването на нацистите на власт, пинуден да напусне Германия и се установява първоначално в Женева, където организира филиал на Института. Такъв филиал се създава и в Париж. По-късно, с най-близки сътрудници, Хоркхаймер възражда института в САШ, при [[Колумбийския иниверситет]]. В началото на 50-те се завръща заедно с [[Адорно]] в Германия. Между 1951 г. и 1953 г. в ректор на [[Франкфуртския университет]].
'''Макс Хоркхаймер''' ( ''Max Horkheimer'') е роден на 14 февруари 1895 г. в Щутгарт в еврейско семейство. Получава висше икономическо образование, но още като студент преориентира интересите си към [[философия]]та и [[социология]]та. Посещава лекции на [[Макс Вебер]].През 1922 г. получава първата си научна степен по философия. През 1925 г. защитава дисертация върху Кантовата критика на съдебната способност и става хоноруван (приват) доцент. Той е един от основателите на [[Франкфуртския институт за социални изследвания]] и негов директор (1931 - 1965). Издател е на ''"Списание за социални изследвания"'' (1931 - 1941) към института. За професор е избран през 1930 г. След идването на нацистите на власт, пинуден да напусне Германия и се установява първоначално в Женева, където организира филиал на Института. Такъв филиал се създава и в Париж. По-късно, с най-близки сътрудници, Хоркхаймер възражда института в САЩ, при [[Колумбийския университет]]. В началото на 50-те се завръща заедно с [[Адорно]] в Германия. Между 1951 г. и 1953 г. в ректор на [[Франкфуртския университет]].
Умира на 7 декември 1973 г. в Нюрнберг, Германия.
Умира на 7 декември 1973 г. в Нюрнберг, Германия.



Версия от 11:17, 30 март 2007

Макс Хоркхаймер
Max Horkheimer
социолог и философ
Horkheimerredner.jpg

Роден
Починал

Учил вМюнхенски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Фрайбургски университет
Работил вГьоте университет Франкфурт на Майн
Колумбийски университет
Чикагски университет
Макс Хоркхаймер в Общомедия

Макс Хоркхаймер ( Max Horkheimer) е роден на 14 февруари 1895 г. в Щутгарт в еврейско семейство. Получава висше икономическо образование, но още като студент преориентира интересите си към философията и социологията. Посещава лекции на Макс Вебер.През 1922 г. получава първата си научна степен по философия. През 1925 г. защитава дисертация върху Кантовата критика на съдебната способност и става хоноруван (приват) доцент. Той е един от основателите на Франкфуртския институт за социални изследвания и негов директор (1931 - 1965). Издател е на "Списание за социални изследвания" (1931 - 1941) към института. За професор е избран през 1930 г. След идването на нацистите на власт, пинуден да напусне Германия и се установява първоначално в Женева, където организира филиал на Института. Такъв филиал се създава и в Париж. По-късно, с най-близки сътрудници, Хоркхаймер възражда института в САЩ, при Колумбийския университет. В началото на 50-те се завръща заедно с Адорно в Германия. Между 1951 г. и 1953 г. в ректор на Франкфуртския университет. Умира на 7 декември 1973 г. в Нюрнберг, Германия.

Приноси

Хоркхаймер е безспорно една от най изтъкнатите фигури на Франкфуртската школа и на критическата теория. Някои от главните си идеи разработва в съавторство с Теодор Адорно