Менандър I: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Menander Alexandria-Kapisa.jpg|мини|ляво|280px|Монета на Менандър I]] |
||
'''Менандър''' ({{Lang-el|Μένανδρος}}) ''Сотер'' ("Спасител") е първи владетел и основател на [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцкото царство]], което се отделя от [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] на [[Евкратид I]]. Управлява в периода ок. 165 |
'''Менандър''' ({{Lang-el|Μένανδρος}}) ''Сотер'' ("Спасител") е първи владетел и основател на [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцкото царство]], което се отделя от [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] на [[Евкратид I]]. Управлява в периода ок. 165 – 130 пр.н.е. Той е най-забележителният владетел на Индо-Гръцката държава и е възхваляван в индийските писменни източници за своята мъдрост и успехи. |
||
Менандър е генерал на [[Деметрий I (Бактрия)|Деметрий I]] и негов наместник в Индия при похода му там. След като Евкратид I узурпира властта в Бактрия, побеждавайки и отстранявайки владетелите от Евтидемовата династия, Менандър обявява своята независимост като владетел на териториите по р. [[Инд]], а по-късно управлението му се разпростира в Таксасила, [[Паропамисада]] и [[Арахозия]] (дн. [[Пакистан]], [[Афганистан]] и Северозападна Индия). Води продължителни конфликти и защитава царството си от опитите на Евкратид I да наложи своята власт. |
Менандър е генерал на [[Деметрий I (Бактрия)|Деметрий I]] и негов наместник в Индия при похода му там. След като Евкратид I узурпира властта в Бактрия, побеждавайки и отстранявайки владетелите от Евтидемовата династия, Менандър обявява своята независимост като владетел на териториите по р. [[Инд]], а по-късно управлението му се разпростира в Таксасила, [[Паропамисада]] и [[Арахозия]] (дн. [[Пакистан]], [[Афганистан]] и Северозападна Индия). Води продължителни конфликти и защитава царството си от опитите на Евкратид I да наложи своята власт. |
||
[[ |
[[Файл:IndoGreekCampaings.jpg|мини|240px|Индо-гръцкото царство на Менандър]] |
||
През управлението си Менандър разширява царството на изток по поречието на р. [[Ганг]] и присъединява областта [[Синд]]. Възползва се от упадъка на Гръко-Бактрия при наследниците на Евкратид I и предприема настъпление на север. |
През управлението си Менандър разширява царството на изток по поречието на р. [[Ганг]] и присъединява областта [[Синд]]. Възползва се от упадъка на Гръко-Бактрия при наследниците на Евкратид I и предприема настъпление на север. |
||
Основаното от Менандър царство просъществувало повече от век. Царете (василевси) поддържали властта си над местното население посредством олигархия от гръко-македонски и балкански произход, наричани от индийците с името "йонака" (т.е. [[йонийци]], синоним на елини). Армията, която била съставена както от местни, така и от гръцки преселници, включвала [[Македонска фаланга]], [[хетайри]], бойни слонове и обсадни машини. |
Основаното от Менандър царство просъществувало повече от век. Царете (василевси) поддържали властта си над местното население посредством олигархия от гръко-македонски и балкански произход, наричани от индийците с името "йонака" (т.е. [[йонийци]], синоним на елини). Армията, която била съставена както от местни, така и от гръцки преселници, включвала [[Македонска фаланга]], [[хетайри]], бойни слонове и обсадни машини. |
||
Индо-гръцката култура представлявала уникално съчетание от традициите на далечни култури и религии. Самият Менадър бил последовател и покровител на [[будизъм|будизма]], който получил широко разпространение в държавата му. Наред с храмовете на гръцките божества, царят издига будистки [[ступа]] и изобразява елински и будистки символи върху монетите си. Преминаването на Менандър към будизма е описано в индийския текст ''Милинда Панха'' ("Въпросите на Милинда"). След смъртта си Менандър бил признат за [[Архат]] и прахът му бил почитан като реликва. |
Индо-гръцката култура представлявала уникално съчетание от традициите на далечни култури и религии. Самият Менадър бил последовател и покровител на [[будизъм|будизма]], който получил широко разпространение в държавата му. Наред с храмовете на гръцките божества, царят издига будистки [[ступа]] и изобразява елински и будистки символи върху монетите си. Преминаването на Менандър към будизма е описано в индийския текст ''Милинда Панха'' ("Въпросите на Милинда"). След смъртта си Менандър бил признат за [[Архат]] и прахът му бил почитан като реликва. |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
* [http://www.wildwinds.com/coins/greece/baktria/kings/menander/t.html Монети на цар Менандър] |
* [http://www.wildwinds.com/coins/greece/baktria/kings/menander/t.html Монети на цар Менандър] |
||
* [http://www.iranicaonline.org/articles/indo-greek-dynasty Indo-Greek Dynasty] ''Encyclopædia Iranica'' |
* [http://www.iranicaonline.org/articles/indo-greek-dynasty Indo-Greek Dynasty] ''Encyclopædia Iranica'' |
||
[[Категория:Индо-гръцки царе]] |
[[Категория:Индо-гръцки царе]] |
Версия от 15:42, 15 ноември 2018
Менандър (Шаблон:Lang-el) Сотер ("Спасител") е първи владетел и основател на Индо-гръцкото царство, което се отделя от Гръко-бактрийското царство на Евкратид I. Управлява в периода ок. 165 – 130 пр.н.е. Той е най-забележителният владетел на Индо-Гръцката държава и е възхваляван в индийските писменни източници за своята мъдрост и успехи.
Менандър е генерал на Деметрий I и негов наместник в Индия при похода му там. След като Евкратид I узурпира властта в Бактрия, побеждавайки и отстранявайки владетелите от Евтидемовата династия, Менандър обявява своята независимост като владетел на териториите по р. Инд, а по-късно управлението му се разпростира в Таксасила, Паропамисада и Арахозия (дн. Пакистан, Афганистан и Северозападна Индия). Води продължителни конфликти и защитава царството си от опитите на Евкратид I да наложи своята власт.
През управлението си Менандър разширява царството на изток по поречието на р. Ганг и присъединява областта Синд. Възползва се от упадъка на Гръко-Бактрия при наследниците на Евкратид I и предприема настъпление на север.
Основаното от Менандър царство просъществувало повече от век. Царете (василевси) поддържали властта си над местното население посредством олигархия от гръко-македонски и балкански произход, наричани от индийците с името "йонака" (т.е. йонийци, синоним на елини). Армията, която била съставена както от местни, така и от гръцки преселници, включвала Македонска фаланга, хетайри, бойни слонове и обсадни машини.
Индо-гръцката култура представлявала уникално съчетание от традициите на далечни култури и религии. Самият Менадър бил последовател и покровител на будизма, който получил широко разпространение в държавата му. Наред с храмовете на гръцките божества, царят издига будистки ступа и изобразява елински и будистки символи върху монетите си. Преминаването на Менандър към будизма е описано в индийския текст Милинда Панха ("Въпросите на Милинда"). След смъртта си Менандър бил признат за Архат и прахът му бил почитан като реликва.
Външни препратки
- Bactria – the history of a forgotten empire p. 109-129, H. G. Rawlinson, Probhstain & co, London (1912)
- "Въпросите на Милинда" англ.
- Монети на цар Менандър
- Indo-Greek Dynasty Encyclopædia Iranica