Анастасия Каракасиду: Разлика между версии

Анастасия Каракасиду
Αναστασία Καρακασίδου
	Анастасия Каракасиду Αναστασία Καρακασίδου
социален антрополог
Родена	7 септември 1956 г. (67 г.) Солун, Гърция
Научна дейност
Област	Антропология

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:42, 20 ноември 2018

Анастасия Н. Каракасиду (Шаблон:Lang-en, Шаблон:Lang-el) е археолог, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж.

Биография

Каракасиду е родена на 7 септември 1956 година в град Солун, Гърция. Баща ѝ е караманлия, бежанец от Кападокия, а майка ѝ е гъркиня от Солун.

През 1975 година започва следването си в САЩ. По-късно е докторантка по археология в Колумбийския университет. Като такава през 1988 година участва в етно-археологическо проучване на басейна на Лъгадина на Археологическия департамент на Солунския университет. Прави нови проучвания на славяноезичното население в района на Гвоздово през 1990-1991 година. Нейните проучванията ѝ стават обществено достояние и са сериозно критикувани, заради политическата ситуация - разпадането на Югославия и създаването на Република Македония. През 1992 се дипломира в Колумбийския университет, до 1993 година следва със стипендия в Принстънския университет.

През 1997 година излиза нейният най-значим труд „Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония, 1870 – 1970“^[1]. Книгата предизвиква сериозна полемика в Гърция и по света, като чрез натиск от страна на Гърция е спряна за печат от издателството „Оксфорд Юнивърсити Прес“ и вместо това е публикувана от „Чикаго Юнивърсити Прес“, а семейството на Каракасиду получава чести заплахи от националисти. Скоро след това книгата е издадена в Република Македония, а през 2008 година – и в България^[2].

Подобно нейно проучване за района на град Лерин е публикувано през 2002 година^[3].

След 1999 година се занимава с теми като химическото замърсяване, уязвимостта на човешкото тяло и рака, като болест на модерността. През 2003 година провежда семинара „Култури на рака“^[4].

Бележки

↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр. 14, 17-26
↑ Kървавата гърцизация на Егейска Македония, http://e-vestnik.bg, 30 април 2008 г.
↑ Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-164
↑ Anastasia Karakasidou, взето от сайта http://www.wellesley.edu на 30 юни 2012 г.

[1] Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр. 14, 17-26

[2] Kървавата гърцизация на Егейска Македония, http://e-vestnik.bg, 30 април 2008 г.

[3] Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-164

[4] Anastasia Karakasidou, взето от сайта http://www.wellesley.edu на 30 юни 2012 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 През 1975 година започва следването си в САЩ. По-късно е докторантка по археология в Колумбийския университет. Като такава през 1988 година участва в етно-археологическо проучване на басейна на [[Лъгадина (дем)|Лъгадина]] на Археологическия департамент на [[Солунски университет|Солунския университет]]. Прави нови проучвания на славяноезичното население в района на [[Гвоздово]] през 1990-1991 година. Нейните проучванията ѝ стават обществено достояние и са сериозно критикувани, заради политическата ситуация - разпадането на [[Югославия]] и създаването на [[Република Македония]]. През 1992 се дипломира в Колумбийския университет, до 1993 година следва със стипендия в Принстънския университет.
-През 1997 година излиза нейният най-значим труд „Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония, 1870 – 1970“<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр. 14, 17-26</ref>. Книгата предизвиква сериозна полемика в Гърция и по света, като чрез натиск от страна на Гърция е спряна за печат от издателството „Оксфорд Юнивърсити Прес“ и вместо това е публикувана от „Чикаго Юнивърсити Прес“, а семейството на Каракасиду получава чести заплахи от националисти. Скоро след това книгата е издадена в Република Македония, а през 2008 година – и в [[България]]<ref>[http://e-vestnik.bg/3743 Kървавата гърцизация на Егейска Македония], http://e-vestnik.bg, 30.04.2008 г.</ref>.
+През 1997 година излиза нейният най-значим труд „Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония, 1870 – 1970“<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр. 14, 17-26</ref>. Книгата предизвиква сериозна полемика в Гърция и по света, като чрез натиск от страна на Гърция е спряна за печат от издателството „Оксфорд Юнивърсити Прес“ и вместо това е публикувана от „Чикаго Юнивърсити Прес“, а семейството на Каракасиду получава чести заплахи от националисти. Скоро след това книгата е издадена в Република Македония, а през 2008 година – и в [[България]]<ref>[http://e-vestnik.bg/3743 Kървавата гърцизация на Егейска Македония], http://e-vestnik.bg, 30 април 2008 г.</ref>.
 Подобно нейно проучване за района на град [[Лерин]] е публикувано през 2002 година<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-164]</ref>.
-След 1999 година се занимава с теми като химическото замърсяване, уязвимостта на човешкото тяло и рака, като болест на модерността. През 2003 година провежда семинара „Култури на рака“<ref>[http://web.archive.org/web/19991018181902/http://www.wellesley.edu/Anthropology/ak.html Anastasia Karakasidou], взето от сайта http://www.wellesley.edu на 30.06.2012 г.</ref>.
+След 1999 година се занимава с теми като химическото замърсяване, уязвимостта на човешкото тяло и рака, като болест на модерността. През 2003 година провежда семинара „Култури на рака“<ref>[http://web.archive.org/web/19991018181902/http://www.wellesley.edu/Anthropology/ak.html Anastasia Karakasidou], взето от сайта http://www.wellesley.edu на 30 юни 2012 г.</ref>.
 == Бележки ==