Англо-руско съглашение: Разлика между версии
м форматиране, вътр. препратки |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Съглашението е подписано от руския министър на външните работи [[Александър Изволски]] и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на ''[[Голямата игра]]'' в [[Азия]] и, заедно със [[Сърдечно съглашение|Сърдечното съглашение]] и [[Френско-руски съюз|Френско-руския съюз]], формира [[Антантата]] между [[Англия]], [[Франция]] и Русия. |
Съглашението е подписано от руския министър на външните работи [[Александър Изволски]] и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на ''[[Голямата игра]]'' в [[Азия]] и, заедно със [[Сърдечно съглашение|Сърдечното съглашение]] и [[Френско-руски съюз|Френско-руския съюз]], формира [[Антантата]] между [[Англия]], [[Франция]] и Русия. |
||
Съглашението определя съответните сфери на влияние в [[Персия]], [[Афганистан]] и [[Тибет]]. Според конвенцията, Русия признава [[протекторат]]а на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските [[емир]]и. Двете страни признават [[Тибет]] като част от [[Китай]] и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта. Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната |
Съглашението определя съответните сфери на влияние в [[Персия]], [[Афганистан]] и [[Тибет]]. Според конвенцията, Русия признава [[протекторат]]а на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските [[емир]]и. Двете страни признават [[Тибет]] като част от [[Китай]] и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта. Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията [[Касре]] – [[Ширин]] – [[Исфахан]] – [[Язд]] – [[Зулфегар]]), английска на юг (на югоизток от линията [[Бендер-Абас]] – [[Керман]] – [[Бирдженд]] – [[Гезик]]) и неутрална в централната част на страната. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
{{история-мъниче}} |
{{история-мъниче}} |
||
[[Категория:Договори на Руската империя]] |
[[Категория:Договори на Руската империя]] |
||
[[Категория:Британска империя]] |
[[Категория:Британска империя]] |
Версия от 10:13, 1 декември 2018
Англо-руското съглашение[1] (или Англо-руска конвенция от 1907 г.[2]) е договор, сключен на 31 август 1907 година в Санкт Петербург между Великобритания и Русия, който разграничава сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.
Съглашението е подписано от руския министър на външните работи Александър Изволски и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на Голямата игра в Азия и, заедно със Сърдечното съглашение и Френско-руския съюз, формира Антантата между Англия, Франция и Русия.
Съглашението определя съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Според конвенцията, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските емири. Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта. Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре – Ширин – Исфахан – Язд – Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас – Керман – Бирдженд – Гезик) и неутрална в централната част на страната.
Вижте също
- Петербургски протокол (1907)
- Англо-съветска окупация на Иран
- Персийски коридор
- Техеранска конференция