Енгелберга: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
[[File:Adelchis denier 641521.jpg|thumb|300px|Динар на Аделчис от [[Беневенто]], ок. 870 г., в името на Лудвиг II и Енгелберга. ''LVDOVVICVS INP'', ''ANGILBERGA NP'']]
[[Файл:Adelchis denier 641521.jpg|мини|300px|Динар на Аделчис от [[Беневенто]], ок. 870 г., в името на Лудвиг II и Енгелберга. ''LVDOVVICVS INP'', ''ANGILBERGA NP'']]
'''Енгелберга''' ({{lang-de|Engelberga, Angilberga}}; * [[830]]; † [[23 март]] [[890]] или [[891]]) е [[императрица]] като съпруга на [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]], [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от [[5 октомври]] [[851]] до неговата смърт на [[12 август]] [[875]] г.
'''Енгелберга''' ({{lang-de|Engelberga, Angilberga}}; * [[830]]; † [[23 март]] [[890]] или [[891]]) е [[императрица]] като съпруга на [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]], [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от [[5 октомври]] [[851]] до неговата смърт на [[12 август]] [[875]] г.


През [[868]] г. тя става [[игумен]]ка на ''Св. Салваторе'' в [[Бреша]], по-късно игуменка на основания от нея [[манастир]] ''Св. Систо'' в [[Пиаченца]].
През [[868]] г. тя става [[игумен]]ка на ''Св. Салваторе'' в [[Бреша]], по-късно игуменка на основания от нея [[манастир]] ''Св. Систо'' в [[Пиаченца]].


Дъщеря е вероятно на [[Аделчис I (Сполето)|Аделчис I]], граф на [[Парма]] през 830-те години от рода на [[Супониди]]те.
Дъщеря е вероятно на [[Аделчис I (Сполето)|Аделчис I]], граф на [[Парма]] през 830-те години от рода на [[Супониди]]те.


На 5 октомври 851 г. Енгелберга се сгодява за Лудвиг ([[Каролинги]]). Тя взема голямо участие в политиката. Когато Лудвиг се разболява през 864 г. нейното влияние се засилва, но има голяма опозиция от благородниците. Двамата нямат мъжки наследник и след като благородниците през януари 872 г. искат да я отстранят от двореца, тя започва същата година преговори с [[Лудвиг Немски]], за да го направи наследник на трона. След смъртта на нейния съпруг († 12 август 875) горно-италианската аристокрация избира обаче западно-франкския крал [[Карл Плешиви]] за негов последник и отнема така властта на Енгелберга. Зетът на Карл [[Бозон Виенски]] отвлича дъщеря ѝ, [[Ерменгарда (Италия)|Ермингарда]], и се жени на сила за нея през март/юни 876 г. Карл, съпруг на [[Рихилда Прованска]], сестра на Бозон, прави Бозон през 876 г. [[херцог]] на Италия. Енгелберга помага, в интерес на дъщеря си, на Бозон да стане на 15 октомври 879 г. крал на [[Кралство Бургундия|Долна Бургундия]] ([[Прованс]]). Тогава крал [[Карл III|Карл Дебели]] изгонва Енгелберга в [[Швабия]].
На 5 октомври 851 г. Енгелберга се сгодява за Лудвиг ([[Каролинги]]). Тя взема голямо участие в политиката. Когато Лудвиг се разболява през 864 г. нейното влияние се засилва, но има голяма опозиция от благородниците. Двамата нямат мъжки наследник и след като благородниците през януари 872 г. искат да я отстранят от двореца, тя започва същата година преговори с [[Лудвиг Немски]], за да го направи наследник на трона. След смъртта на нейния съпруг († 12 август 875) горно-италианската аристокрация избира обаче западно-франкския крал [[Карл Плешиви]] за негов последник и отнема така властта на Енгелберга. Зетът на Карл [[Бозон Виенски]] отвлича дъщеря ѝ, [[Ерменгарда (Италия)|Ермингарда]], и се жени на сила за нея през март/юни 876 г. Карл, съпруг на [[Рихилда Прованска]], сестра на Бозон, прави Бозон през 876 г. [[херцог]] на Италия. Енгелберга помага, в интерес на дъщеря си, на Бозон да стане на 15 октомври 879 г. крал на [[Кралство Бургундия|Долна Бургундия]] ([[Прованс]]). Тогава крал [[Карл III|Карл Дебели]] изгонва Енгелберга в [[Швабия]].
През октомври 882 г., след поражението на Бозон, тя има право да се върне в Италия и получава именията си.
През октомври 882 г., след поражението на Бозон, тя има право да се върне в Италия и получава именията си.

== Деца ==
== Деца ==


Ред 18: Ред 18:
== Литература ==
== Литература ==
* François Bougard, [http://www.treccani.it/enciclopedia/imperatrice-engelberga_Dizionario_Biografico, ''Engelberga imperatrice''], Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42 (1993), s. 668-676
* François Bougard, [http://www.treccani.it/enciclopedia/imperatrice-engelberga_Dizionario_Biografico, ''Engelberga imperatrice''], Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42 (1993), s. 668-676
* Martina Hartmann, ''Die Königin im frühen Mittelalter'', Stuttgart 2009, S. 217.
* Martina Hartmann, ''Die Königin im frühen Mittelalter'', Stuttgart 2009, S. 217.


[[Категория:Свещени римски императрици]]
[[Категория:Свещени римски императрици]]

Версия от 17:01, 8 декември 2018

Динар на Аделчис от Беневенто, ок. 870 г., в името на Лудвиг II и Енгелберга. LVDOVVICVS INP, ANGILBERGA NP

Енгелберга (Шаблон:Lang-de; * 830; † 23 март 890 или 891) е императрица като съпруга на Лудвиг II, император на Свещената Римска империя от 5 октомври 851 до неговата смърт на 12 август 875 г.

През 868 г. тя става игуменка на Св. Салваторе в Бреша, по-късно игуменка на основания от нея манастир Св. Систо в Пиаченца.

Дъщеря е вероятно на Аделчис I, граф на Парма през 830-те години от рода на Супонидите.

На 5 октомври 851 г. Енгелберга се сгодява за Лудвиг (Каролинги). Тя взема голямо участие в политиката. Когато Лудвиг се разболява през 864 г. нейното влияние се засилва, но има голяма опозиция от благородниците. Двамата нямат мъжки наследник и след като благородниците през януари 872 г. искат да я отстранят от двореца, тя започва същата година преговори с Лудвиг Немски, за да го направи наследник на трона. След смъртта на нейния съпруг († 12 август 875) горно-италианската аристокрация избира обаче западно-франкския крал Карл Плешиви за негов последник и отнема така властта на Енгелберга. Зетът на Карл Бозон Виенски отвлича дъщеря ѝ, Ермингарда, и се жени на сила за нея през март/юни 876 г. Карл, съпруг на Рихилда Прованска, сестра на Бозон, прави Бозон през 876 г. херцог на Италия. Енгелберга помага, в интерес на дъщеря си, на Бозон да стане на 15 октомври 879 г. крал на Долна Бургундия (Прованс). Тогава крал Карл Дебели изгонва Енгелберга в Швабия. През октомври 882 г., след поражението на Бозон, тя има право да се върне в Италия и получава именията си.

Деца

Лудвиг и Енгелберга имат две дъщери:

Енгелберга e баба на Лудвиг III Слепи Босонид, римски император 901/902 г.

Литература

  • François Bougard, Engelberga imperatrice, Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42 (1993), s. 668-676
  • Martina Hartmann, Die Königin im frühen Mittelalter, Stuttgart 2009, S. 217.