Злато от Толоза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Златото от Толоза''' ({{lang |
'''Златото от Толоза''' ({{lang|la|aurum Tolosanum}}) е [[келти|келтско]] златно [[съкровище]]. |
||
[[Злато]]то на [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]] е отвлечено от келтско племе от ''Толоза'' (днешна [[Тулуза]]) по време на [[Галско нашествие на Балканите|Нашествието на келтите на Балканите]] (279 пр.н.е.). То е стояло до [[106 пр.н.е.]] в келтско светилище на [[Аполон]], докато [[римляни]]те, след въстание, отново завладяват мястото и го открадват. |
[[Злато]]то на [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]] е отвлечено от келтско племе от ''Толоза'' (днешна [[Тулуза]]) по време на [[Галско нашествие на Балканите|Нашествието на келтите на Балканите]] (279 пр.н.е.). То е стояло до [[106 пр.н.е.]] в келтско светилище на [[Аполон]], докато [[римляни]]те, след въстание, отново завладяват мястото и го открадват. |
||
Текуща версия към 03:29, 27 февруари 2019
Златото от Толоза (на латински: aurum Tolosanum) е келтско златно съкровище.
Златото на Делфийския оракул е отвлечено от келтско племе от Толоза (днешна Тулуза) по време на Нашествието на келтите на Балканите (279 пр.н.е.). То е стояло до 106 пр.н.е. в келтско светилище на Аполон, докато римляните, след въстание, отново завладяват мястото и го открадват.
Римският консул Квинт Сервилий Цепион го открива и го изпраща в Масалия (днес Марсилия), където то не пристига, понеже той го присвоява. След завръщането му той е осъден за тази кражба и е пратен в изгнание.
Изразът aurum Tolosanum става за римляните синоним за „носещ нещастие предмет“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Дион Касий, 27, 90.
- Посидоний, при Страбон 4, 13 (p207).
- Теодор Момзен: Römische Geschichte. Von der Schlacht von Pydna bis auf Sullas Tod. Weidman, 1861, S. 178 f.
- Цицерон, de natura deorum 3, 74.
- Авъл Гелий, Noctes Atticae 3, 9, 7.