Жан-Батист Колбер: Разлика между версии
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
м fixlink |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Жан-Батист Колбер''' ({{lang|fr|Jean-Baptiste Colbert}}) е [[Франция|френски]] [[политик]], [[финансов министър]] на [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] от [[1665]] до смъртта си.<ref>http://www.britannica.com/biography/Jean-Baptiste-Colbert</ref> |
'''Жан-Батист Колбер''' ({{lang|fr|Jean-Baptiste Colbert}}) е [[Франция|френски]] [[политик]], [[финансов министър]] на [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] от [[1665]] до смъртта си.<ref>[http://www.britannica.com/biography/Jean-Baptiste-Colbert www.britannica.com]</ref> |
||
Той е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката, чрез [[мито|митническата]] си политика и изграждането на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Колбер е смятан за основоположник на широко отричаната днес икономическа теория на [[меркантилизъм|меркантилизма]], наричан понякога на негово име ''колбертизъм''. Колбер вярвал, че добрият баланс в търговията е пътят към богатството. Неговата политика, известна като колбертизъм, е насочена в точно тази насока. Той основал камарата на търговията, пренасочил капиталите за внос и износ, създал предпазна система от мита и данъци, които не позволявали на чужденците свободно да търгуват из френските колонии. Колбер не се интересувал от вътрешната търговия, защото както той самият казвал, тя не правела нищо за държавната хазна. Френските фермери и малките манифактури били оставени в задушаващата прегръдка на средновековните занаяти и търговски гилдии. Невероятно бързо развиващата се данъчна система се затвърждавала. Освободени от данъци били само духовенството и дворянството. Колбер знаел, че Франция има нужда от добра външна търговска мрежа. Той възстановил неплатения труд, изискван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните били принудени да работят извънредно за поддържане на инфраструктурата. Колбертизмът създал парадокс — една прогресираща външна политика, съчетана с вътрешна в огромен застой. През епохата на [[Просвещение]]то постепенно се отивало към банкрут, а недоволството гордо крачело из Франция. Появил се въпросът за реформа. Отговорът бил Нео-колбертизма. Нео-колбертистите вярвали, че като цяло политиката на Колбер е правилна, просто трябва да се подаде ръка на вътрешната търговия, като се премахнат всички остатъци от Средновековието. Напрежението, създадено от парадокса на Колбер е една от основните причини за Френската революция от [[1789]]. |
Той е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката, чрез [[мито|митническата]] си политика и изграждането на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Колбер е смятан за основоположник на широко отричаната днес икономическа теория на [[меркантилизъм|меркантилизма]], наричан понякога на негово име ''колбертизъм''. Колбер вярвал, че добрият баланс в търговията е пътят към богатството. Неговата политика, известна като колбертизъм, е насочена в точно тази насока. Той основал камарата на търговията, пренасочил капиталите за внос и износ, създал предпазна система от мита и данъци, които не позволявали на чужденците свободно да търгуват из френските колонии. Колбер не се интересувал от вътрешната търговия, защото както той самият казвал, тя не правела нищо за държавната хазна. Френските фермери и малките манифактури били оставени в задушаващата прегръдка на средновековните занаяти и търговски гилдии. Невероятно бързо развиващата се данъчна система се затвърждавала. Освободени от данъци били само духовенството и дворянството. Колбер знаел, че Франция има нужда от добра външна търговска мрежа. Той възстановил неплатения труд, изискван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните били принудени да работят извънредно за поддържане на инфраструктурата. Колбертизмът създал парадокс — една прогресираща външна политика, съчетана с вътрешна в огромен застой. През епохата на [[Просвещение]]то постепенно се отивало към банкрут, а недоволството гордо крачело из Франция. Появил се въпросът за реформа. Отговорът бил Нео-колбертизма. Нео-колбертистите вярвали, че като цяло политиката на Колбер е правилна, просто трябва да се подаде ръка на вътрешната търговия, като се премахнат всички остатъци от Средновековието. Напрежението, създадено от парадокса на Колбер е една от основните причини за Френската революция от [[1789]]. |
Версия от 21:46, 17 март 2019
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: изчистване на неенциклопедично съдържание с лични мнения и оценки и форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Жан-Батист Колбер Jean-Baptiste Colbert | |
френски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 септември 1683 г.
|
Погребан | Париж, Франция |
Религия | Католическа църква |
Учил в | Парижки университет |
Активен период | от 1665 г. до 1683 г. |
Семейство | |
Подпис | |
Жан-Батист Колбер в Общомедия |
Жан-Батист Колбер (на френски: Jean-Baptiste Colbert) е френски политик, финансов министър на Луи XIV от 1665 до смъртта си.[1]
Той е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката, чрез митническата си политика и изграждането на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Колбер е смятан за основоположник на широко отричаната днес икономическа теория на меркантилизма, наричан понякога на негово име колбертизъм. Колбер вярвал, че добрият баланс в търговията е пътят към богатството. Неговата политика, известна като колбертизъм, е насочена в точно тази насока. Той основал камарата на търговията, пренасочил капиталите за внос и износ, създал предпазна система от мита и данъци, които не позволявали на чужденците свободно да търгуват из френските колонии. Колбер не се интересувал от вътрешната търговия, защото както той самият казвал, тя не правела нищо за държавната хазна. Френските фермери и малките манифактури били оставени в задушаващата прегръдка на средновековните занаяти и търговски гилдии. Невероятно бързо развиващата се данъчна система се затвърждавала. Освободени от данъци били само духовенството и дворянството. Колбер знаел, че Франция има нужда от добра външна търговска мрежа. Той възстановил неплатения труд, изискван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните били принудени да работят извънредно за поддържане на инфраструктурата. Колбертизмът създал парадокс — една прогресираща външна политика, съчетана с вътрешна в огромен застой. През епохата на Просвещението постепенно се отивало към банкрут, а недоволството гордо крачело из Франция. Появил се въпросът за реформа. Отговорът бил Нео-колбертизма. Нео-колбертистите вярвали, че като цяло политиката на Колбер е правилна, просто трябва да се подаде ръка на вътрешната търговия, като се премахнат всички остатъци от Средновековието. Напрежението, създадено от парадокса на Колбер е една от основните причини за Френската революция от 1789.