Кощана: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Книга |
{{Книга |
||
| име = |
| име = „Кощана“ |
||
| име в оригинал = |
| име в оригинал = „Коштана“ |
||
| корица = Kostana-plakat.jpg |
| корица = Kostana-plakat.jpg |
||
| корица-текст = |
| корица-текст = |
||
| други-имена = |
| други-имена = |
||
| език = |
| език = |
||
| автор = [[Борисав |
| автор = [[Борисав Станкович]] |
||
| илюстратор = |
| илюстратор = |
||
| издадена-година = 1924 |
| издадена-година = 1924 |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''„Кощана“''' е [[Драма|драматургично произведение]] на [[сърби|сръбския]] писател [[Борисав Станкович]]. Това е една от най-играните и харесвани пиеси в сръбските театри. За първи път е представено третото ѝ действие под заглавие „Звезда, театрална пиеса в четири акта“. Съдържа много теми сръбския [[Народно творчество|фолклор]] и патриархалните обичаи от края на XIX век. |
||
Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в |
Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в „Сръбски литературен вестник“. След това авторът на няколко пъти я преработва, за да достигне до последната версия, публикувана като отделна книга през 1924. Тази версия служи като източник за всички други по-късно отпечатани. |
||
Драматичното представление е поставено за първи път на |
Драматичното представление е поставено за първи път на 22 юни 1900 в Националния театър в [[Белград]]. Режисьор е [[Илия Станоевич]], който едновремено изпълнява и ролята на Митко. В ттази постановка на Коштана участва и Зорка Тодосич, а музикалното оформление е прави Франьо Покорони.Първото изпълнение на пиеси не е успешно, видяно е от малко зрители, получава лоша критика и недоволството на Станкович. Във Фонотеката на радио Белград е запазен и аудио запис, в който Илия Станоевич отново изпълнява ролята на Митко. |
||
След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си. |
След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си. |
||
През |
През 1924 година Станкович празнува тридесет години литературно творчество и избира да отбележи това като преиздава „Кощана“. Главната роля на „Кощана“ изиграва актрисата Мила Спасич, а тази на хаджи Тома - Димитрия Гинич. На 7 април 1928 година идва новата премиера на драмата под режисурата на Димитрия Гинич, като Митко е Николай Гошич, а Кощана - София Новакович.<ref name="vesna3">[http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-0861/2009/0350-08610901051Z.pdf Неколико допуна о Коштани Борисава Станковића], Весна О. Марковић, Београд, стр. 63</ref> |
||
Като най-известна Кощана |
Като най-известна Кощана остава в спомените Усния Реджепова. |
||
Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната [[опера]] през |
Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната [[опера]] през 1931 година в [[Загреб]]. |
||
Заснет е и едноименният филм от |
Заснет е и едноименният филм от 1976 година. година под режисурата на Славолюб Стефанович. |
||
== Образи == |
== Образи == |
||
Персонажът на главната героиня Кощана е основан на действителна едноименна певица и танцьорка от |
Персонажът на главната героиня Кощана е основан на действителна едноименна певица и танцьорка от цигански произход, живяла във [[Враня]] през втората половина на XIX и първата половина на XX век. |
||
* Хаджи Тома |
* Хаджи Тома |
||
* Ката, съпруга Хаджи-Томина; |
* Ката, съпруга Хаджи-Томина; |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
* Полицията, старшина на стражарите; |
* Полицията, старшина на стражарите; |
||
* Стражарят; |
* Стражарят; |
||
* |
* Цигански кмет; |
||
* Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана; |
* Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана; |
||
* Курта, цигански стражар; |
* Курта, цигански стражар; |
||
* Кощана, циганка, певица и танцьорка; |
* Кощана, циганка, певица и танцьорка; |
||
* Салче, майка Кощанина. |
* Салче, майка Кощанина. |
||
== Източници == |
|||
{{reflist|2}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 70: | Ред 67: | ||
* [http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/novine/politika/1941/04/06#page/7/mode/1up Някогашната красавица Кощана на Бора Станкович – старата и бедна Малика Максутова днес („Политика“, 6. април 1941 г.)] |
* [http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/novine/politika/1941/04/06#page/7/mode/1up Някогашната красавица Кощана на Бора Станкович – старата и бедна Малика Максутова днес („Политика“, 6. април 1941 г.)] |
||
* [http://www.borisavstankovic.rs/content/koshtana-hotshe-novac-5720 Кощана иска пари], посетен на 11 ноември 2016 г. |
* [http://www.borisavstankovic.rs/content/koshtana-hotshe-novac-5720 Кощана иска пари], посетен на 11 ноември 2016 г. |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
{{Превод от|sr|Коштана (драма)|13285127}} |
{{Превод от|sr|Коштана (драма)|13285127}} |
||
Версия от 13:17, 3 май 2019
„Кощана“ | |
„Коштана“ | |
Kostana-plakat.jpg | |
Автор | Борисав Станкович |
---|---|
Първо издание | 1924 г. Кралство Югославия |
„Кощана“ е драматургично произведение на сръбския писател Борисав Станкович. Това е една от най-играните и харесвани пиеси в сръбските театри. За първи път е представено третото ѝ действие под заглавие „Звезда, театрална пиеса в четири акта“. Съдържа много теми сръбския фолклор и патриархалните обичаи от края на XIX век.
Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в „Сръбски литературен вестник“. След това авторът на няколко пъти я преработва, за да достигне до последната версия, публикувана като отделна книга през 1924. Тази версия служи като източник за всички други по-късно отпечатани.
Драматичното представление е поставено за първи път на 22 юни 1900 в Националния театър в Белград. Режисьор е Илия Станоевич, който едновремено изпълнява и ролята на Митко. В ттази постановка на Коштана участва и Зорка Тодосич, а музикалното оформление е прави Франьо Покорони.Първото изпълнение на пиеси не е успешно, видяно е от малко зрители, получава лоша критика и недоволството на Станкович. Във Фонотеката на радио Белград е запазен и аудио запис, в който Илия Станоевич отново изпълнява ролята на Митко.
След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си.
През 1924 година Станкович празнува тридесет години литературно творчество и избира да отбележи това като преиздава „Кощана“. Главната роля на „Кощана“ изиграва актрисата Мила Спасич, а тази на хаджи Тома - Димитрия Гинич. На 7 април 1928 година идва новата премиера на драмата под режисурата на Димитрия Гинич, като Митко е Николай Гошич, а Кощана - София Новакович.[1]
Като най-известна Кощана остава в спомените Усния Реджепова.
Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната опера през 1931 година в Загреб.
Заснет е и едноименният филм от 1976 година. година под режисурата на Славолюб Стефанович.
Образи
Персонажът на главната героиня Кощана е основан на действителна едноименна певица и танцьорка от цигански произход, живяла във Враня през втората половина на XIX и първата половина на XX век.
- Хаджи Тома
- Ката, съпруга Хаджи-Томина;
- Стана, дъщеря Хаджи-Томина;
- Стоян, син Хаджи-Томин;
- Арса, председател на общината;
- Васка, дъщеря на Aрса;
- Коца, нейна другарка;
- Митко, брат на Арса;
- Марк, воденичар при Хаджи Тома;
- Полицията, старшина на стражарите;
- Стражарят;
- Цигански кмет;
- Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана;
- Курта, цигански стражар;
- Кощана, циганка, певица и танцьорка;
- Салче, майка Кощанина.
Външни препратки
- Цялата творба
- Някогашната красавица Кощана на Бора Станкович – старата и бедна Малика Максутова днес („Политика“, 6. април 1941 г.)
- Кощана иска пари, посетен на 11 ноември 2016 г.
Бележки
- ↑ Неколико допуна о Коштани Борисава Станковића, Весна О. Марковић, Београд, стр. 63
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коштана (драма)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |