Конха: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
[[Файл:Hagios Demetrios apse.JPG|thumb|right|250px|Конха в [[базилика]]та [[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]] в [[Солун]]]]'''Конха''' (на лат. concha – мида) e [[Архитектура|архитектурна]] форма, [[ниша]] с план - полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив - като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи.
[[Файл:Hagios Demetrios apse.JPG|thumb|right|250px|Конха в [[базилика]]та [[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]] в [[Солун]]]]'''Конха''' (conca, concae-клас.лат., concha–късен лат. - мидена черупка, мида) e [[Архитектура|архитектурна]] форма, [[ниша]] с план - полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив - като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи. Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат апсиди. Апсидата е вид конха.


Конхите в строителството на черкви се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в романската архитектура е свързано и със забележителното им развитие като един от най-декоративните елементи на романските черкви. Прието е в църковното строителство конхи да се наричат полукръглите и овалните ниши, оформени на стените от двете страни на олтарните пространства, в България - на северната и южната стена. От гледна точка на богослужебните функции тези конхи се наричат певници, поради това, че в тях се разполагат църковните хорове.
Конхите в строителството на черкви се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в романската архитектура е свързано и със забележителното им развитие като едни от най-декоративните архитектурни форми на романските черкви. Прието е в църковното строителство конхи да се наричат предимно полукръглите и овалните ниши, оформени на външните стени, успоредни на ходовата линия, от двете страни на олтарните пространства, в България - на северната и на южната стена. От гледна точка на богослужебните функции тези конхи се наричат певници, поради това, че в тях се разполагат църковните хорове, както и помощните свещенослужители, които участват в богослужението.


Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат абсиди. Освен централната абсида, от двете ѝ страни може да се изградят допълнителни, по-малки абсиди с помощно за богослужението предназначение - абсидиоли. Когато, обаче, се преценява принадлежността на църковната сграда към някой от архитектурните типове, всички ниши се наричат конхи - например "Триконхалните" черкви включват източната, южната и северната ниша, независимо от това, че нишите може да са еднакви по размер или олтарната абсида да е по-обширна.
Централната конха - апсида е пряко свързана с олтара на черквата. В източноправославните черкви това място е сакрално и в него не може да влиза всеки. Освен централната апсида, от двете ѝ страни може да се изградят допълнителни, по-малки абсиди с помощно за богослужението предназначение - абсидиоли. Когато, обаче, се преценява принадлежността на църковната сграда към някой от архитектурните типове, всички ниши се наричат конхи - например "Триконхалните" черкви включват източната, южната и северната ниша, независимо от това, че нишите може да са еднакви по размер или олтарната апсида да е по-обширна.
[[Категория:Църковна архитектура]]
[[Категория:Църковна архитектура]]

Версия от 10:16, 20 юни 2019

Конха в базиликата Свети Димитър в Солун

Конха (conca, concae-клас.лат., concha–късен лат. - мидена черупка, мида) e архитектурна форма, ниша с план - полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив - като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи. Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат апсиди. Апсидата е вид конха.

Конхите в строителството на черкви се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в романската архитектура е свързано и със забележителното им развитие като едни от най-декоративните архитектурни форми на романските черкви. Прието е в църковното строителство конхи да се наричат предимно полукръглите и овалните ниши, оформени на външните стени, успоредни на ходовата линия, от двете страни на олтарните пространства, в България - на северната и на южната стена. От гледна точка на богослужебните функции тези конхи се наричат певници, поради това, че в тях се разполагат църковните хорове, както и помощните свещенослужители, които участват в богослужението.

Централната конха - апсида е пряко свързана с олтара на черквата. В източноправославните черкви това място е сакрално и в него не може да влиза всеки. Освен централната апсида, от двете ѝ страни може да се изградят допълнителни, по-малки абсиди с помощно за богослужението предназначение - абсидиоли. Когато, обаче, се преценява принадлежността на църковната сграда към някой от архитектурните типове, всички ниши се наричат конхи - например "Триконхалните" черкви включват източната, южната и северната ниша, независимо от това, че нишите може да са еднакви по размер или олтарната апсида да е по-обширна.