Химична формула: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
Замяна на файла „10_large_subunit.gif“ с 010_large_subunit-1FFK.gif |
||
Ред 72: | Ред 72: | ||
|- |
|- |
||
|[[Файл:DNA orbit animated small.gif|200px]] |
|[[Файл:DNA orbit animated small.gif|200px]] |
||
|[[Файл: |
|[[Файл:010 large subunit-1FFK.gif|200px]] |
||
|- |
|- |
||
|style="text-align:center"|[[Дезоксирибонуклеинова киселина]] |
|style="text-align:center"|[[Дезоксирибонуклеинова киселина]] |
Версия от 09:21, 13 юли 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Химичната формула е съкратен начин за изписване на състава и структурата на химичните вещества, и съединения, с помощта на различни химични знаци, цифри, и други символи.
Химичната формула:
- описва качествения състав на химичните вещества и съединения – от какви елементи се състоят;
- описва количествения състав на химичните вещества и съединения – какъв брой атоми и/или йони от различните елементи съдържат молекулите на описаното химично вещество или съединение;
- винаги се отнася за една молекула или за един мол от описаното химично вещество или съединение.
Видове химични формули
химична формула | химично съединение | |||
глюкоза | етанол | |||
емпирична | проста | СН2О | С2Н6О | |
реална | С6Н12О6 | |||
рационална | съкратена | СНОС5Н7(ОН)5 | С2Н5ОН | |
пълна | СНО(СНОН)4СН2ОН | СН3СН2ОН | ||
структурна | двуизмерна | |||
триизмерна |
Емпирична химична формула
Емпиричната химична формула е описание на вида и съотношението на различните елементи в състава на съединението. Емпиричната формула не съдържа информация за пространственото разположение на елементите и чрез нея не могат да се разграничат структурните изомери на съединенията.
Емпиричната формула може да бъде:
- проста – описва съотношенията между различните елементи, които изграждат съединението, без да дава сведения за неговия точен количествен състав (неговата молекулна маса)
Простата формула на водата е H2O, а на бензена – CH
- реална – описва точния количествен състав на молекулите. Реалната формула на някои вещества, като тази на водата, съвпада с простата им формула, а на други, като тази на бензена – не.
Реалната формула на водата е H2O, а на бензена – C6H6
- рационална – рационалната формула освен количествения строеж на химичните съединения, описва качествения и количествения състав на функционалните групи в тях. Рационалната формула може да бъде:
- съкратена (свита) и
- пълна (разгърната):
Структурна химична формула
Структурната химична формула е детайлно графично описание на химичните вещества, и съединения. Структурната формула носи информация за пространственото разположение на елементите, за характера на връзките в тях и други. Чрез структурните формули могат да се разграничат всички видове изомери на химичните съединения.
Двуизмерни структурни формули
Най-често използвания вид структурни формули са двуизмерните. Стереохимичната конверсия на D-глюкозата в β-D-глюкоза се представя със следната последователност от двуизмерни структурни формули:
Триизмерни структурни формули
Триизмерните структурни формули се използват по-рядко. Най-често са необходими за целите на обучението и за различни видове презентации. В триизмерните структурни формули не се използват химични знаци, а сфери или други триизмерни фигури с различен цвят, като всяка сфера представлява отделен атом или йон. В легендата на изображението задължително се указва на какъв цвят отговаря всеки отделен вид атоми или йони. Размерите на сферите обикновено, но не задължително отговарят на приблизителната молекулна маса на атомите и йоните – колкото по-голяма е сферата, толкова по-голяма е молекулна маса на съответния атом или йон. Съотношението между големината на различните сфери рядко отговаря на действителното съотношение между молекулните маси на съответните атоми или йони.
черно – С, червено – О, бяло – Н |
Триизмерните елементи могат да обозначават не само отделни атоми или йони, но и цели функционални групи или съединения – аминокиселини, ортофосфорна киселина и други.
Дезоксирибонуклеинова киселина | Голяма субединица от рибозома на Haloarcula marismortui |