Клод Виктор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
м Почистване на ненужни параметри редактирано с AWB
Ред 14: Ред 14:
|войсково поделение=
|войсково поделение=
|командвания=
|командвания=
|войни=[[Наполеонови войни]],{{Br}} [[Полуостровна война]]
|битки=[[Наполеонови войни]]
[[Полуостровна война]]
|битки=[[Битка при Монтебело]],<br /> [[Битка при Маренго]],<br /> [[Битка при Йена]],<br /> [[Битка при Фридланд]]
* [[Битка при Монтебело]]
* [[Битка при Маренго]]
* [[Битка при Йена]]
* [[Битка при Фридланд]]
|награди=
|награди=
|родства=
|родства=

Версия от 23:10, 26 август 2019

Клод Виктор Перен
Маршал Клод Виктор Перен

ЗваниеМаршал на Франция
Години на служба17811823
Служи на Франция
Род войскиПехота, кавалерия
Битки/войниНаполеонови войни

Полуостровна война


Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 март 1841 г. (76 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Клод Виктор Перен в Общомедия

Клод Викто́р Пере́н (на френски: Claude-Victor Perrin), Първи херцог на Белуно (7 декември 1766 г.(1766-12-07), Ламарш, Лотарингия1 март 1841 г., Париж), е френски маршал (от 1807 г.). По неясна причина е по-известен не с фамилното си име Пере́н, а с името Викто́р.

Биография

Син на нотариус. На служба постъпва още на 15-годишна възраст (през 1781 г. като барабанчик на Гренобълския артилерийски полк). През октомври става доброволец в 3-ти батальон от департамента Дром.

Прави бърза кариера в Републиканската армия, изкачвайки се от унтерофицер (в началото на 1792 г.) до бригаден генерал (на 20 декември 1793 г.).

Герб на маршал Виктор

Участва в обсадата на Тулон, където се запознава с Наполеон (тогава все още само капитан).

По време на Италианската кампания, завладява Анкона.

През 1797 г. му е дадено званието дивизионен генерал.

В последвалите войни спомага за победите в битките при Монтебело (1800 г.), Маренго, Йена и Фридланд. За последната, Виктор получава маршалски жезъл.

В периода 1800-1804 г. е назначен за командващ войските на Батавската република. По-късно е на дипломатическа служба — посланик на Франция в Дания.

През 1808 г., участва в Полуостровната война в Испания и удържа победи при Уклес и Меделин.

През 1812 г. участва в похода в Русия.

В кампаниите през 1814 г. е тежко ранен.

Шаблон:Франция-мъниче