Мая Новоселска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
{{Личност|актриса
{{Биография инфо
| име = Мая Новоселска-Москова
| име = Мая Новоселска-Москова
| портрет =
| портрет =
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Мая Първанова Новоселска-Москова''' е [[България|българска]] [[актриса]], родена на 6 май 1963 г. в [[София]].
'''Мая Първанова Новоселска-Москова''' е българска [[актриса]].


== Ранен живот ==
== Биография ==
Завършва актьорско майсторство за куклен театър при [[Юлия Огнянова]] и [[Елена Владова]] във [[ВИТИЗ]] "Кр. Сарафов" (1985).
Мая Новоселска е родена на 6 май 1963 г. в [[София]]. Завършва актьорско майсторство за куклен театър при [[Юлия Огнянова]] и [[Елена Владова]] във [[ВИТИЗ]] „Кр. Сарафов“ (1985).


== Кариера ==
== Кариера ==
Дебютира в ролята на Мисличка за летене в "[[Някои могат, други не]]" – композиция [[Теди Москов]] по [[Е. Шварц]] и [[М. Минков]] в ДКТ – Добрич (1986). Работила е в ДКТ – Добрич (1986-88), РДТ – Смолян (1988-89), Общински театър "Сириус" (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), в Първи частен театър "Ла Страда" (от 1991). Работила е още в театри в [[Дюселдорф]], [[Бохум]], [[Хамбург]]. С [[Театър на армията|Театъра на армията]] е играла в много театрални центрове по света - [[Москва]], [[Авиньон]], [[Ерусалим]], [[Цюрих]], [[Лайпциг]], [[Дрезден]]. Участва в постановките "[[Майстора и Маргарита]]", "[[Комедия на слугите]]", "[[Фантасмагории]]" в [[Театъра на армията]] и "Мармалад" в "[[Сълза и смях]]", който се играе 11-ти сезон.
Дебютира в ролята на Мисличка за летене в [[Някои могат, други не]] – композиция [[Теди Москов]] по [[Е. Шварц]] и [[М. Минков]] в ДКТ – Добрич (1986). Работила е в ДКТ – Добрич (1986-88), РДТ – Смолян (1988-89), Общински театър „Сириус“ (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), в Първи частен театър „Ла Страда“ (от 1991). Работила е още в театри в [[Дюселдорф]], [[Бохум]], [[Хамбург]]. С [[Театър на армията|Театъра на армията]] е играла в много театрални центрове по света – [[Москва]], [[Авиньон]], [[Ерусалим]], [[Цюрих]], [[Лайпциг]], [[Дрезден]]. Участва в постановките [[Майстора и Маргарита]], [[Комедия на слугите]], [[Фантасмагории]] в [[Театъра на армията]] и „Мармалад“ в [[Сълза и смях]], който се играе 11-ти сезон.


Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението и да използва различни говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.
Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението и да използва различни говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.


Широко известна на публиката с телевизионното шоу "[[Улицата]]".
Широко известна на публиката с телевизионното шоу [[Улицата]].


Роли: Уродът във "[[Фантасмагории]]" – по [[Е. Т. А. Хофман]], Водният дух в "[[Приказка за скитник]]" – по [[К. Чапек]], Жулиета в "[[Ромео и Жулиета]]", Стената в "[[Сън в лятна нощ]]" – [[У. Шекспир]], Йозеф К. в "[[Процесът]]" – по [[Фр. Кафка]], поредица персонажи в "[[Гоца и Пантагюрел]]" – по [[Фр. Рабле]] и [[Й. Радичков]]; "[[Улицата]]" – композиция [[Теди Москов]]; "Мармалад" – композиция [[Теди Москов]]; Клоун в "[[Бивалици-небивалици]]" – по [[П. Р. Славейков]] и др.
Роли: Уродът във [[Фантасмагории]] – по [[Е. Т. А. Хофман]], Водният дух в [[Приказка за скитник]] – по [[К. Чапек]], Жулиета в [[Ромео и Жулиета]], Стената в [[Сън в лятна нощ]] – [[У. Шекспир]], Йозеф К. в [[Процесът]] – по [[Фр. Кафка]], поредица персонажи в [[Гоца и Пантагюрел]] – по [[Фр. Рабле]] и [[Й. Радичков]]; [[Улицата]] – композиция [[Теди Москов]]; „Мармалад“ – композиция [[Теди Москов]]; Клоун в [[Бивалици-небивалици]] – по [[П. Р. Славейков]] и др.


Участва във филма "[[Рапсодия в бяло]]".
Участва във филма [[Рапсодия в бяло]].


Лауреат на "Аскеер' 95" г. за спектакъла "Мармалад". Награда на името на Ив Монтан за най-добра актриса – 2002 г. за филма "[[Рапсодия в бяло]]". Носител на национални и международни награди.
Лауреат на „Аскеер' 95“ г. за спектакъла „Мармалад“. Награда на името на Ив Монтан за най-добра актриса – 2002 г. за филма [[Рапсодия в бяло]]. Носител на национални и международни награди.

Носител на наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за главна женска роля“, за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио” от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов, режисьор Теди Москов, Продуцентска къща „Артишок” и [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]], 2012.
Носител на наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за главна женска роля“, за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов, режисьор Теди Москов, Продуцентска къща „Артишок“ и [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]], 2012.


== Личен живот ==
== Личен живот ==
Съпруга на режисьора [[Теди Москов]], имат син Иван.
Съпруга на режисьора [[Теди Москов]], имат син Иван.


{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Новоселска, Мая}}
{{СОРТКАТ:Новоселска, Мая}}
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Български актьори и актриси]]

Версия от 08:02, 25 декември 2019

Мая Новоселска-Москова
българска актриса
Родена
6 май 1963 г. (60 г.)
Семейство

Уебсайт

Мая Първанова Новоселска-Москова е българска актриса.

Биография

Мая Новоселска е родена на 6 май 1963 г. в София. Завършва актьорско майсторство за куклен театър при Юлия Огнянова и Елена Владова във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1985).

Кариера

Дебютира в ролята на Мисличка за летене в „Някои могат, други не“ – композиция Теди Москов по Е. Шварц и М. Минков в ДКТ – Добрич (1986). Работила е в ДКТ – Добрич (1986-88), РДТ – Смолян (1988-89), Общински театър „Сириус“ (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), в Първи частен театър „Ла Страда“ (от 1991). Работила е още в театри в Дюселдорф, Бохум, Хамбург. С Театъра на армията е играла в много театрални центрове по света – Москва, Авиньон, Ерусалим, Цюрих, Лайпциг, Дрезден. Участва в постановките „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Фантасмагории“ в Театъра на армията и „Мармалад“ в „Сълза и смях“, който се играе 11-ти сезон.

Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението и да използва различни говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.

Широко известна на публиката с телевизионното шоу „Улицата“.

Роли: Уродът във „Фантасмагории“ – по Е. Т. А. Хофман, Водният дух в „Приказка за скитник“ – по К. Чапек, Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Стената в „Сън в лятна нощ“ – У. Шекспир, Йозеф К. в „Процесът“ – по Фр. Кафка, поредица персонажи в „Гоца и Пантагюрел“ – по Фр. Рабле и Й. Радичков; „Улицата“ – композиция Теди Москов; „Мармалад“ – композиция Теди Москов; Клоун в „Бивалици-небивалици“ – по П. Р. Славейков и др.

Участва във филма „Рапсодия в бяло“.

Лауреат на „Аскеер' 95“ г. за спектакъла „Мармалад“. Награда на името на Ив Монтан за най-добра актриса – 2002 г. за филма „Рапсодия в бяло“. Носител на национални и международни награди.

Носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за главна женска роля“, за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов, режисьор Теди Москов, Продуцентска къща „Артишок“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“, 2012.

Личен живот

Съпруга на режисьора Теди Москов, имат син Иван.