Асен Георгиев (партизанин): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Данни от Уикиданни; Шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Военно лице
{{Биография инфо
| име = Асен Георгиев
| име =
| портрет = dot.png
| описание =
| портрет-описание =
| портрет =
| портрет_описание =
| px =
| прякор =
| описание = български офицер и партизанин
| дата на раждане =
| роден-място = [[Владиня]], [[България]]
| място на раждане =
| починал-място = [[София]], [[България]]
| дата на смърт =
| място на смърт =
| погребан =
| преданост =
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание =
| войсково поделение =
| командвания =
| битки =
| битки_етикет =
| награди =
| образование =
| родства =
| по-късна работа =
| подпис =
| общомедия =
}}
}}



Версия от 12:37, 13 януари 2020

Асен Георгиев
български офицер и партизанин

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
13 януари 2009 г. (84 г.)

Асен Георгиев Илиев (Райко) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, български партизанин. Офицер от БНА, полковник

Биография

Асен Георгиев е роден на 5 декември 1924 г. в с. Владиня, Ловешко. Учи в родното си село. Установява се в гр. Ловеч, където е работник в занаятчийска работилница. Приет и е деен член на РМС.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Арестуван от полицията за нелегална политическа дейност. За да избегне нов арест, преминава в нелегалност и е партизанин в Народна бойна дружина „Чавдар“ от 2 декември 1942 година. Участва в множество бойни акции, в прегрупирането, създаването и действията на Партизански отряд „Христо Кърпачев“.[1] Приет за член на БРП (к).

След 9 септември 1944 г. е офицер в БНА. Завършва Военна академия в България. Военно звание, полковник. Автор на подробна, интересна и колоритна мемоарна книга озаглавена „Кой люби народа поробен“, Военно издателство, С., 1988.

Източници

  1. Сб. Бойният път на Партизански отряд " Христо Кърпачев ", Военно издателство, София, 1975, с. 60