Българщина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Бъ̀лгарщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българска нация|българската нация]] черти – национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880</ref> |
'''Бъ̀лгарщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българска нация|българската нация]] черти – национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880</ref> |
||
В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българска идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и |
В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българска идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочее. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
||
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат|…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.|}} |
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат|…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.|}} |
Версия от 15:32, 7 февруари 2020
Бъ̀лгарщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти – национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2]
В този смисъл българщина е понятие синонимно на българска идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочее. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише:[3]
„ | …ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена. | “ |
Поетът и революционер Пейо Яворов пише:[4]
„ | Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България. | “ |
В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]