Пиетро III Кандиано: Разлика между версии
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Семейство == |
== Семейство == |
||
Пиетро Кандиано |
Пиетро III Кандиано се жени за Аркиелда или Рикиелда (Archielda/Richielda), която вероятно е дъщеря на някоя от отвлечените през 887 г. [[неретляни|неретлянки]] по време на военната кампания на Пиетро I Кандиано.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up/ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, р.29]</ref> Бракът с нея не му носи богата зестра или социално положение, но тя му ражда четири или пет деца. Най-големият му син, който носи неговото име - [[Пиетро IV Кандиано]], е назначен за съ-дож, но си навлича неприязънта и недоволството на населението до такава степен, че се налага Пиетро Кандиано да използва целия си авторитет, за да се застъпи за него и да го спаси от смърт, синът му отървава убийството, но е изпратен в изгнание и намира убежище при крал Беренгар II. По-късно той все пак става дож. Вторият му син [[Витале Кандиано]] също става дож през 978 г. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 12:25, 14 февруари 2020
| Пиетро III Кандиано Pietro III Candiano | |
| дож на Венеция | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 959 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Пиетро II Кандиано |
| Деца | Пиетро IV Кандиано Витале Кандиано |
Пиетро III Кандиано (на италиански: Pietro III Candiano) е двадесет и първи дож на Венецианската република. Управлява от 942 г. до смъртта си през 959 г.
Пиетро Кандиано е трети син на дожа Пиетро II Кандиано и внук на друг дож — Пиетро I Кандиано.
През 944 г. той налага морска блокада на Аквилея, за да подкрепи Градо. Организира и две експедиции срещу пиратските набези на неретляните, които нападат из Адриатика.[1] Подобно на много от предшествениците си преговаря с краля на Италия (по това време това е Беренгар II) за търговски привилегии за Венеция и ги получава.[2]
Семейство
Пиетро III Кандиано се жени за Аркиелда или Рикиелда (Archielda/Richielda), която вероятно е дъщеря на някоя от отвлечените през 887 г. неретлянки по време на военната кампания на Пиетро I Кандиано.[3] Бракът с нея не му носи богата зестра или социално положение, но тя му ражда четири или пет деца. Най-големият му син, който носи неговото име - Пиетро IV Кандиано, е назначен за съ-дож, но си навлича неприязънта и недоволството на населението до такава степен, че се налага Пиетро Кандиано да използва целия си авторитет, за да се застъпи за него и да го спаси от смърт, синът му отървава убийството, но е изпратен в изгнание и намира убежище при крал Беренгар II. По-късно той все пак става дож. Вторият му син Витале Кандиано също става дож през 978 г.
Бележки
| Пиетро Партечипацио | → | дож на Венецианската република (942 – 959) | → | Пиетро IV Кандиано |