Космат дъб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 182: Ред 182:
}}
}}
}}
}}
'''Белият дъб''' (''Quercus pubescens''), познат още като '''космат дъб''', е [[широколистни|широколистно]] [[листопадно]] [[дърво]] от [[Семейство (биология)|семейство]] [[Букови]], [[Род (биология)|род]] [[Дъб]]. Високо е до 20 m. Младите клонки и пъпките са гъсто овласени, [[лист]]ата са със силно променливи форма и размери, до 10 cm дълги. [[Жълъд]]ите са приседнали. Расте предимно по южните планински склонове до около 1000 m надморска височина.
'''Белият дъб''' (''Quercus pubescens''), познат още като '''космат дъб''', е [[широколистни|широколистно]] [[листопадно]] [[дърво]] от [[Семейство (биология)|семейство]] [[Букови]], [[Род (биология)|род]] [[Дъб]]. Високо е до 20 m. Младите клонки и пъпките са гъсто овласени, [[лист]]ата са със силно променливи форма и размери, до 10 cm дълги. [[Жълъд]]ите са приседнали.

== Разпространение ==
Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – в западна, централна, южна и югоизточна насока, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. ''Quercus pubescens'' subsp. ''crispata'' (Steven) Greuter & Burdet и ''Q. p.'' subsp. ''subpyrenaica'' (Villar) Rivas Mart. & C.Saenz са два общоприети подвида, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на ''Quercus pubescens''. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.<ref name="CBVF">Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, които могат да бъдат открити в по-голямата част от страната – ''Quercus brachyphylla'' Kotschy и ''Quercus virgiliana'' (Ten.) Ten., с български имена съответно ''късолистен'' и ''виргилиев'' дъб.


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 04:39, 18 февруари 2020

Космат дъб
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Космат дъб (Q. pubescens)
Научно наименование
Willd.
Разпространение
Космат дъб в Общомедия
[ редактиране ]

Белият дъб (Quercus pubescens), познат още като космат дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, род Дъб. Високо е до 20 m. Младите клонки и пъпките са гъсто овласени, листата са със силно променливи форма и размери, до 10 cm дълги. Жълъдите са приседнали.

Разпространение

Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – в западна, централна, южна и югоизточна насока, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. Quercus pubescens subsp. crispata (Steven) Greuter & Burdet и Q. p. subsp. subpyrenaica (Villar) Rivas Mart. & C.Saenz са два общоприети подвида, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на Quercus pubescens. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.[2]; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, които могат да бъдат открити в по-голямата част от страната – Quercus brachyphylla Kotschy и Quercus virgiliana (Ten.) Ten., с български имена съответно късолистен и виргилиев дъб.

Галерия

Източници

  1. Quercus pubescens (Willd.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1

Литература