Направо към съдържанието

Сръбски гласник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Сръбски гласник“
„Српски гласник“
Информация
Видежедневник
Формат47 cm;
45 cm от брой 166 (1916);
56 cm от брой 422 (1917);
47 cm от брой 497 (1917);
53 cm от брой 589 (1917);46 cm от брой 607 (1917)
Начало9 януари 1916 г.
Край27 март 1919 г.
Цена1 брой 10 лепта, годишно 30 драхми, за чужбина 40 франка;
от брой 497 (1917) годишно 36 драхми,
от брой 787 (1918) 1 брой 15 лепта,
от брой 873 (1919) 1 брой 15 лепта или 20 пари
СобственициД. А. Велешанац
Анастасиос Берос от брой 787 (1918)
РедакторВиктор Йеленац;
Фран Радешчек
Главен редакторАнастасиос Берос
М. Тавуларич от брой 119 (1916);
Анастасиос Берос от брой 166 (1916);
Филипос Берос от брой 295 (1916);
от брой 568 (1917) Йован Афович
Езиксръбски

„Сръбски гласник“ (на сръбски: Српски гласник) е сръбски всекидневен сутрешен вестник, излизал в Солун, Гърция от 9 януари 1916 г. до 27 март 1919 г.

От брой №25 (1916) има успоредно заглавие на френски L'echo Serbe, а от брой № 573 (1917) има подзаглавие Независим орган на общественото мнение (Независан орган јавног мишљења).[1][2]

След окупацията на Сърбия от страните от Централните сили в 1915 година по време на Първата световна война и изтеглянето на сръбските войски през Корфу в Солун, част от сръбския печат също се мести в македонската столица. По време на войната вестникът печата новини от Сърбия и фронтовете. Има и приложение за белетристика. След войната отделя специално внимание на адриатическата политика и отношенията с Италия.[1]

Издател и собственик е Д. А. Велешанац, от брой 65 (1916) няма собственик, а от брой 787 (1918) собственик е Анастасиос Берос. Отговорни редактор е Анастасиос Берос, от брой 119 (1916) М. Тавуларич; от брой 166 (1916) Анастасиос Берос; от брой 295 (1916) Филипос Берос; от брой 568 (1917) Йован Афович.[1] Редактор на вестника е Виктор Йеленац, а от лятото на 1918 година – словенският журналист Фран Радешчек.[3] Във вестника пише и Иво Чипико.[1]

Печата се в печатница „Акварони“, от брой 353 (1917) в печатница „Сръбски гласник“, от брой 396 (1917) в „Анастасиос Берос“, от брой 567 (1917) в „Ангира“; от брой 574 (1917) в „Македония“, от брой 618 (1917) в „Анастасиос Берос“ и от брой 837 (1919) в „Акварони“.[1]

„Сръбски гласник“ престава да излиза в 1919 година след края на войната.[4][1]