Стефан Кожухаров

Стефан Кожухаров
	Стефан Кожухаров
български литературовед старобългарист
Роден	13 ноември 1934 г. Петърч, Царство България
Починал	25 януари 2000 г. (65 г.) София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Институт за български език при БАН; Институт по литература при БАН

Стефан Емануилов Кожухаров е български литературовед, изследовател в областта на старобългарската поезия, връзките между славянската и византийската химнография, Търновската книжовна школа и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 ноември 1934 г. в с. Петърч, област София. Завършва Духовната семинария през 1953 г., Духовната академия в София през 1957 г. и българска филология в Софийския държавен университет през 1965 г.

Първоначално работи като учител (1966-1967 г.), по-късно в Народната библиотека (1968 г.), като филолог-специалист в Института за български език при БАН (1968–1969 г.) и най-накрая като специалист по филология в Института за литература при БАН (от 1972 г.).

Специализирал е в Ленинград (1978 г.). Бил е гост-професор в Университета в Охайо, САЩ (1981 г.).

От 1988 г. е ст.н.с. в Института за литература, от 1990 г. – ръководител на Секция по стара българска литература, а от 1992 г. – директор е на Института за литература при БАН.

Автор е на монографията „Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора“ (1985 г., в съавт.).

Съставител и редактор е на „Българска литература и книжнина през XIII в.“ (1987 г.).

Член е на редакторската колегия и автор в „Кирило-Методиевска енциклопедия“ (1985 г.).

Умира в София на 25 януари 2000 г.^[1]