Странен човек (повест)
| Странен човек | |
| Странный человек | |
| Автор | Борис Акунин |
|---|---|
| Първо издание | 2009 г. Русия |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | историческо-приключенски |
| Вид | повест |
| Поредица | Смърт на брудершафт |
| Предходна | Децата на Луната |
| Следваща | Победен гръм да се раздава |
| Издателство в България | „Еднорог“ |
| Преводач | Денис Коробко |
| ISBN | ISBN 9789543651597 |
„Странен човек“ (на руски: Странный человек) е историческо-приключенска повест от руския писател Борис Акунин, написана през 2009 г. Това е първата част от третата книга за приключенията на руския и немски шпиони по време на Първата световна война. Той описва опасните приключения на Йозеф фон Теофелс в Петербург в началото на 1916 г. Книгата е написан в духа на мистерията и загадката.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
... Зимата на 1916 г. Предишната година пълната мощ на германската армия е насочена срещу Русия. След няколко тежки поражения Русия губи около 2 милиона убити войници и много хиляди квадратни километра от територията си. Въпреки това, постигането на главната цел на Германия през 1915 г. извеждането на Руската империя от войната, не успя. Един от основните епизоди от войната на Изток през 1915 г. е опитът на германската армия да пробие руския Северен фронт. Настъплението завършва с пълен провал, и големи жертви, тъй като германското командване се подхлъзва от хитра дезинформация. Авторът на тази красива операция е генерал Владимир Жуковски.
Осъзнавайки, че талантът на Жуковски в бъдеще може да доведе Германия до още много провали, началникът на немската разузнавателната служба и неговият заместник нареждат на най-добрия си шпионин Йозеф фон Теофелс проведе операция срещу руския генерал. Жуковски трябва да бъде обвинен в получаване на подкупи, което да осигури уволнението му от поста на началник на руското разузнаване.
Зеп под прикритието на „сибирския индустриалец“ Емелян Базаров отива в Петербург. Използвайки познанството си с княгиня Верейска, с която „Базаров“ се представя, че е избягал от немски плен, Зеп се среща с Жуковски, но като цяло повишеното внимание и прозорливост на генерала, не разрешава на германския шпионин да извърши замислената провокация. Разярен Теофелс не иска да играе, и изведнъж решава да използва в борбата си срещу генерал Жуковски извънредния си коз – Странен човек или Странник.
... За този човек говори цяла Русия. Някои го смятат за светец, други за адско изчадие, около Странник витаят най-невероятни легенди и слухове. Но този Странен човек е обикновен руснак, който може да дава указания на руския император и съпругата му, и неволно може да помогне на Зеп в новия му, много хитър план ...
Исторически препратки[редактиране | редактиране на кода]
- В повестта има прототипи на реални исторически личности. Основната фигура, Странник, е една от най-загадъчните личности в последните години от Руската империя – Григорий Распутин. Истинската почитателка на Странник „Фани Зарубина“ (която иронично е наричана „Крава“) – е Анна Вирубова, придворна дама, най-близката и вярна приятелка на последната руска императрица Александра Фьодоровна. „Депутатът от Държавната Дума Зайцевич“ е Владимир Пуришкевич, крайно десен руски политик, монархист, депутат от Държавната Дума на Русия.
- В повестта категорично се подчертават изключителните пророчески способности на Странник. В една сцена, той казва „пророчество за смъртта си“ – „Трима ще бъдат убити!“ Тава е авторска алюзия за широката версия за смъртта на Распутин, според която той е бил първо е бил отровен, след това застрелян, и накрая е удавен (три смъртни случая).
- В действителност Пуришкевич („депутат Зайцевич“) умира напълно, както е описано в повестта. Пуришкевич умира през 1920 г. от тиф в Новоросийск.
- Прототип на генерал Владимир Жуковски е генерал Владимир Джунковский. На 19 август 1915 г. Джунковский прави опит пред император Николай II да разобличи пагубното влияние на Григорий Распутин, но неуспешно – той е уволнен и е изпратен на фронта.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Издание на книгата от 2014 г., издателство „Еднорог“.