Строматолит
Строматолѝт (от гр.: στρώμα /строма/ – „легло, слой“ и λίθος /литос/ – „камък“) – слоести варовикови образувания от натрупани отложения от микроорганизми,[1] най-често включващи цианобактерии.[2] Постройките придобиват разнообразни неправилни форми – конусовидни, куполовидни, колонообразни, често разклоняващи се. Фините слоеве съответстват на цикличността на жизнената дейност на организмите, които ги изграждат. Най-старите намерени строматолити са отпреди около 3,5 милиарда години в скалите Уарауона (Warrawoona) в Западна Австралия[3] и представляват най-старите косвени фосили.[2] Строматолитните комплекси от микроорганизми са били най-разпространени в късния архай и ранния Протерозой.[3] Днес подобни образувания са редки и се срещат предимно в много солените водоеми като Залива на акулите в Западна Австралия, където водата е прекалено солена за тревопасните животни и затова водорасловите съобщества процъфтяват.[3][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. Pensoft, 2004. ISBN 9546422215. с. 298 – 299.
- ↑ а б в Cowen, Richard. History of Life. Wiley-Blackwell, 2013. ISBN 978-0470671726. с. 23-25.
- ↑ а б в Илюстрована енциклопедия. Том 2 – Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524.
