Сън в лятна нощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сън в лятна нощ
Midsummer Night's Dream
Страница от първото издание през 1623 г.
Страница от първото издание през 1623 г.
АвторУилям Шекспир
Създаден1590 и 1596 г.
Първо издание1600 г.
Оригинален езиканглийски
НачалоNow, fair Hippolyta, our nuptial hour
КрайAnd Robin shall restore amends.
Сън в лятна нощ в Общомедия
Сън в лятна нощ
Midsummer Night's Dream
Кавгата между Оберон и Титания
Кавгата между Оберон и Титания
Информация
АвторУилям Шекспир
Създадена1590 – 1596 г.
Жанркомедия
Сън в лятна нощ в Общомедия

„Сън в лятна нощ“ (на английски: Midsummer Night's Dream) е комедия от Уилям Шекспир. Смята се, че е написана между 1590 и 1596 г. Тя описва събитията около сватбата на херцога на Атина, Тезей, и Хиполита. Те включват приключенията на четирима влюбени младежи от Атина и една група от шестима самодейни актьори, които са контролирани и манипулирани от феи, населяващи горите, където са поместени повечето събития. Пиесата е една от най-популярните творби на Шекспир и е изпълнявана в цял свят.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Атиняните
  • Тезей – херцог на Атина
  • Хиполита – кралицата на амазонките, сгодена за Тезей
  • Филострат – уредник на забавите в двора на Тезей
  • Егей – баща на Хермия
  • Хермия – дъщеря на Eгей, влюбена в Лизандър
  • Елена – влюбена в Деметрий
  • Лизандър – влюбен в Хермия
  • Деметрий – влюбен в Хермия
Феи
  • Оберон – крал на феите
  • Титания – съпругата Оберон и кралица на феите
  • Пък – слуга на Оберон
Актьорска трупа
  • Клина (Дюлята) – дърводелец
  • Кросното – тъкач
  • Робин Комара – шивач
  • Талашко – столар
  • Пискуна – кърпач
  • Носльото – медникар

Фабула[редактиране | редактиране на кода]

Сън в лятна нощ, сцена1, гравирано от картина на Хенри Фусели, публикувана 1796.

В пиесата има три фабули, взаимосвързани от празнуването на сватбата на Тезей от Атина и царицата на Амазон, Хиполита. Сватбата се състои в гората, в царството на феите, под светлината на луната.

Пиесата започва с Хермия, която е влюбена в Лизандър. Тя отказва да се подчини на баща си, Егей, да се омъжи за Деметрий – мъж, който той ѝ е отредил. Вбесен, Егей, се позовава на древно Атинско право, пред Тезей – дъщерята трябва да се омъжи за избрания от баща си, или да бъде убита. Тезей ѝ предлага друг избор:безкрайна чистота, докато се покланя на богинята Диана, като монахиня.

Дюлята и колегите му плануват да изиграят пиеса за сватбата на херцога и кралицата, „най-тъжната комедия и най-жестоката смърт на Пирам и Тисба“. Дюлята чете имената на героите и казва кой играч, кой герой ще играе. Кросното, който играе главната роля на Пирам, е прекалено ентусиазиран и иска да е по-доминантен от другите, предлага се за героите на Тисба, лъвът, и Пирам по същото време. Той също така иска да бъде и тиранин. Дюлята завършва срещата – „ще се срещнем до дъба на херцога“.

В паралелна сюжетна линия Оберон, цар на феите, и Титания, неговата кралица, са дошли до гората извън Атина. Титания казва на Оберон, че възнамерява да остане там, докато не дойде време за сватбата. Оберон и Титания са отчуждени (почти скарани), защото Титания не иска да му даде нейното Индийско момче (дете, за което се вярва, че родителите му са тайно заместени с феи в ранната му детска възраст), за да го ползва като негов рицар или привърженик. Тя не иска да му даде детето, защото майката е била неин поклонник. Оберон се стреми да накаже Титания за нейното непослушание. Той призовава Пък, неговия проницателен и мошенически зъл дух, да му помогне да направи магически сок от цвете, наречено „любов-в-безделие“. Когато напитката се нанесе на клепачите на спящ човек, този човек, когато се събуди, се влюбва в първото живо същество, което види. Той инструктира Пък да намери цветето, с надеждата да накара Титания да се влюби в животно от гората и по този начин да я засрами, и да я накара да му даде малкото Индийско дете.

Хермия и Лизандър стигат до същата гората с надеждата да избягат. Елена отчаяно иска да си върне любовта на Деметрий, разказва му за плана и той ги следи в гората надявайки се да убие Лизандър. Тя му обещава да го обича повече от Хермия. Въпреки това, той я отблъсква с жестоки обиди. Наблюдавайки това, Оберон нарежда на Пък да сложи малко от магическия сок на клепачите на младия атински човек. Вместо това, Пък, понеже никога не е виждал нито Деметрий, нито Лизандър, слага от магическия сок на клепачите на втория. Елена, минавайки покрай него, го събужда, опитвайки се да разбере дали е мъртъв, или спи. Лизандер се събужда и в същия момент се влюбва в Елена. Оберон вижда как Деметрий още преследва Хермия и е разярен. Когато Деметрий отива да спи, Оберон праща Пък да доведе Елена, докато той слага от магическия сок на очите на Деметрий. Когато се събужда, Димитър вижда Елена и в същия момент се влюбва в нея. Сега и двамата се стремят към Елена. Въпреки това, тя е убедена, че и се подиграват, защото нито един от двамата не я е обичал. Хермия не разбира защо любимият ѝ я оставя и обвинява Елена, че и е откраднала Лизандър. Четиримата се карат помежду си, докато Деметрий и Лизандър почват да търсят място за дуел, за да покажат кой повече обича Елена. Оберон, нарежда на Пък, да не позволява двубоя и да премахне магията. Лизандър и отново обича Хермия, докато Деметрий продължава да обича Елена.

Сцена от „Сън в лятна нощ“ с Титания и Кросното

По същото време Дюлята и неговите колеги уреждат да играят представлението за Пирам и Тисба, за сватбата на Тезей, и влизат в гората близо до жилището на Титания, за да направят репетиция. Пък превръща главата на Кросното в магарешка. Когато Кросното се връща, другите му колеги почват да тичат и да крещят, обърквайки по този начин Кросното, защото той не е усетил трансформацията. Решен да ги изчака да се върнат, той почва да си пее. Пеейки, събужда Титания, тя го поглежда и веднага се влюбва в него. Докато тя е в състояние на привързаност, Оберон взима индийското дете. Постигайки това което иска, Оберон освобождава Титания и нарежда на Пък да премахне магарешката глава на Кросното, и да уреди всичко да изглежда така, че като Хермия, Лизандър, Деметрий и Елена се събудят, да вярват, че са сънували.

Феите тогава изчезват и Тезей и Хиполита пристигат на сцената, докато участват в сутрешен лов. Те събуждат любовниците, и понеже Деметрий вече не обича Хермия, Тезей отхвърля изискванията на Егей, и урежда групова сватба. Любовниците решават, че всичко, което им се е случило през нощта, е било сън. Кросното се събужда и той също решава, че е сънувал. В Атина Тезей, Хиполита и любвниците гледат актьорите как изпълняват Пирам и Тисба. Понеже, не са се подготвили както трябва, те изпълняват толкова лошо ролите си, че по едно време гостите почват да се смеят, все едно гледат комедия. И след това всичките отиват да спят. Оберон, Титания, Пък и другите феи влизат и благославят къщата и живущите с късмет. Когато всичките герои излизат, Пък се връща и казва на публиката, че те може би току-що са доживели нищо друго, а просто сън.

Стихотворен размер[редактиране | редактиране на кода]

Употреба на проза и стихове[редактиране | редактиране на кода]

И двете, проза и стихове, можем да открием в ”Сън в лятна нощ”, но не се използват произволно. Те имат своя собствена цел. Като цяло, Шекспир използва проза за хумористични текстове и за разговор на вулгарни герои, докато стиха намираме в поетичните части на пиесата. Така Кросното и приятелите му редовно говорят в проза, а феи и любители говорят в стих. Когато проза и стихове се използват заедно, съюзът е обикновено с цел издигане на контраста.

Бял стих[редактиране | редактиране на кода]

Този стих се нарича неримуван ямбичен пентаметър – пентаметър, защото десетте срички в линията се делят на пет групи; и ямбичен, защото всяка стъпка е ямб, т.е, съдържаща две срички, от които само втората е акцентирана. Други имена за този вид размер са бели стихове и героичен стих.

Стихът на феите[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от стиха, говорен от феи, е хореичен. Линиите са различни по дължина, но винаги са кратки. Хореичен размер обикновено се използва от Шекспир за речта на свръхестествените същества. Мерките за леко стъпване изглеждат особено подходящи за феите.

Символи и мотиви[редактиране | редактиране на кода]

Луната[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено Шекспировите пиеси се изпълняват предимно на дневна светлина, ето защо той е принуден да създаде идеята за тъмнина или полу-светлина във въображението на публиката си – там, където няма светлини за изключване. В допълнение, тези повтарящи се лунни препратки работят върху публиката чрез създаване на атмосфера на съновидения. Познати неща изглеждат по различен начин на лунна светлина; те се възприемат съвсем буквално в различна светлина. Трябва да се отбележи и митологичното ѝ значение. Лунните богини Луна и Диана се свързват с целомъдрие, от една страна, и плодородие, от друга; две качества, които са обединени във верен брак, който пиесата празнува.

Любов[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращата тема в „Сън в лятна нощ“ е любовта. Шекспир изследва как хората са склонни да се влюбват в тези, които изглеждат хубави за тях. Хората, които мислим, че обичаме по едно време в живота ни, могат по-късно да изглеждат не само непривлекателни, но дори отблъскващи. Една от идеите на пиесата е, че истинската любов е много повече от просто физическо привличане и триумфира в края, донасяйки щастие и хармония.

Ред и безредие[редактиране | редактиране на кода]

Сън в лятна нощ също се занимава с темата за ред и безредие. Редът на семейството на Егей е застрашен, защото дъщеря му иска да се омъжи против волята му. Когато жителите на града се намират в гората, далеч от тяхното йерархично общество, редът се разпада и взаимоотношенията са разпокъсани. Но това е комедия, и взаимоотношения са по-щастливо преустроени в свободната атмосфера на гората, преди героите да се върнат в обществото.

В България[редактиране | редактиране на кода]

На 16 декември 1978 г. в сатиричен театър „Алеко Константинов“ е премиерата на постановката от Маргарита Младенова „Сън в лятна нощ“. Пиесата се изпълнява още в читалище „Светлина 1939 г.“ (Поморие), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ (Плевен), Народен театър „Иван Вазов“, и др.

Най-новите библиофилски книги на издателство „Захарий Стоянов“ са посветени на 450-годишнината от рождението на Шекспир. Това са неговите „Сонети“ в три български превода – на Владимир Свинтила, Валери Петров и Евгения Панчева. Изданията са предоставени като дарение на фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и на редица депозитни библиотеки.

Източници и дата[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно точно кога „Сън в лятна нощ“ е написана или за пръв път изпълнена, но се предполага, че датира от 1595 г. или от началото на 1596 г. Някои имат теория, че пиесата е написана за аристократична сватба, докато други смятат, че е написана за кралицата, за празнуването на празника на св. Йоан. Няма конкретни доказателства, които да подкрепят тази теория. Във всеки случай, изпълнявана е в Театъра и, по-късно в The Globe (театър в Лондон). Въпреки че не е превод или адаптация на по-ранна творба, различни източници, като например „Метаморфози“, са послужили като вдъхновение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сън_в_лятна_нощ&oldid=11992082“.