Сюъл (Чили)

Сюъл
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Сюъл, септември 2008 г.
В регистъра	1214
Регион	Латинска Америка и Карибските острови
Местоположение	Качапоал, О'Хигинс, Чили
Тип	културно
Критерии	ii
Вписване	2006  (30-а сесия)
Площ	17,2 ha
Буферна зона	33 ha
Местоположение в Чили -34.085, -70.3825
Сюъл в Общомедия

Сюъл (на испански: Sewell) е необитаем миньорски град, разположен в Андите в регион О'Хигинс, Чили, на надморска височина между 2000 и 2250 метра.

История

Градчето е основано през 1906 г. от компанията Braden Copper във връзка с разработването на находище на мед в рудника Ел Тениенте. Кръстено е в чест на първия президент на компанията, Бартън Сюъл.

По време на Голямата депресия компанията става дъщерно дружество на компанията Kennecott Copper. През 1917 г. леярната е преместена от Сюъл в Калетонес. Първоначално работниците (основно мъже) живеят в общежития. По-късно са построени и семейни жилища. След тях следват игрища, площади, магазини и киносалон. Пешеходците са вървели нагоре и надолу по стръмни стълбища. Улиците са неасфалтирани и непригодни за автомобили.

Рудата се е пренасяла надолу по склона до близкия град Гранерос, където се е натоварвала на вагони. Теснолинейката, която свързва Сюъл с близкия град Ранкагуа е построена в периода 1906 – 1911 г. Общото покрито разстояние възлиза на 73 km с денивелация от над 1500 m.

Към 1915 г. Сюъл вече разполага с болница, пожарна и обществен клуб. Жилищните сгради са строени от дърво и са боядисвани в ярки цветове (жълто, червено, синьо). Към 1918 г. в града живеят над 12 000 души. По време на разцвета си към 1960 г., в града живеят над 16 000 души.

Сюъл е наричан „Градът на стълбищата“. Той е построен на терен, който е твърде стръмен за колесни превозни средства, около голямо централно стълбище, тръгващо от железопътната станция (Ескалара Сентрал). всички доставки за града са идвали по теснолинейката. В горните части се намират жилищни помещения, докато под тях са разположени концентратор, водноелектрическа централа и вагонетка.

На 8 август 1944 г. 102 души загиват в лавина, когато склоновете над града се свличат. През юни 1945 г. пожар убива 355 работници чрез задушаване. Постоянно съпътстващи заплахи за града са земетресенията, лавините и взривовете.

Упадък

През 1967 г. компанията Kennecott Copper губи мажоритарната си собственост на града, след като правителството на Чили купува 51% от акциите на компанията. По това време повечето хора вече са преселени в Ранкагуа.

През 1971 г. рудникът е национализиран от правителството на Салвадор Алиенде. През 1977 г., след над 7 десетилетия активен живот и след като е поддържал строителството на най-големия подземен рудник в света (Ел Тениенте), Сюъл започва да се обезлюдява, когато държавната компания Codelco решава да пресели семействата от града към по-ниските части на долината и да разруши някои сгради.

Запазване

Разрушаването на сградите спира към края на 1980-те години, а през 1998 г. правителството на Чили обявява Сюъл за национален паметник. ЮНЕСКО включва града в списъка си на световното културно и природно наследство през 2006 г.

През 1980-те години останалите сгради за обновени, за да приютяват изпълнители. Към днешно време са останали 50 обновени сгради и е създаден исторически музей в една от тях. Codelco използва няколко сгради за служебни цели, но са запазени само основните съоръжения, необходими за минното дело. Достъпът до района не е позволен с частно превозно средство, а само с оторизиран туроператор от Ранкагуа или Сантяго.

През 1999 г. чилийският Колеж на архитектите обявява Сюъл за едно от 10-те най-важни градски творения на Чили. Относно живота в града са написани 9 книги.

Галерия

• 
  Сюъл, ок. 1920 г.
• 
  Нощен Сюъл, 1922 г.
• 
  Градът през 1942 г.
• 
  Сюъл, септември 2008 г.
• 
  Центърът на града.
• 
  Стълбища в града.
• 
  Изглед от Сюъл.