Ся (5 век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ся
407 – 431
КонтинентАзия
СтолицаТунуан
Шангуей
Пинлян
ДинастияХълиен
Предшественик
Късна Цин
Наследник
Северна Уей
Туюхун
Днес част от Китай

Ся (на китайски: ; на пинин: Xià) е държава в Източна Азия, едно от Шестнайсетте царства, съществувало от 407 до 431 година в северната част на днешен Китай.

Ся възниква през 407 година, когато Хълиен Бобо, глава на хунската група тугу, се отцепва от Късна Цин и образува собствена държава в северната част на Ордос. Владетелите на Ся използват титлата император и извеждат произхода си от древната династия Ся. През 431 година Ся е унищожена от Северна Уей, като западните области са завзети от Туюхун.

Владетели на Ся[редактиране | редактиране на кода]

Име Управление
1 Хълиен Бобо 407-425
2 Хълиен Чан 425-428
3 Хълиен Дин 428-431