Тартуски мирен договор между Русия и Естония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тартуски мирен договор между Русия и Естония
Информация
Подписване2 февруари 1920 г.
ПодписалиРуска съветска федеративна социалистическа република
Естония
Тартуски мирен договор между Русия и Естония в Общомедия
Карта на границата между Естония и Руската СФСР, допълнение 1 към III член от Тартуския договор
Карта на естонско-руската граница според Тартуския договор. Дебелата червена линия указва границата.

Тартуският мирен договор (на естонски: Tartu rahu, буквално „Тартуски мир“) или Договор от Тарту е мирен договор между Естония и Руската съветска федеративна социалистическа република, подписан на 2 февруари 1920 г. в Тарту.

Договорът е подписан от Яан Поска от естонска страна и Адольф Иоффе от Съветска страна, както и от други представители от договарящите се страни. На 30 март 1920 г. в Москва са разменени ратификации на договора. Договорът е регистриран в Серията договори на Обществото на народите на 12 юли 1922 г.[1]

Този договор слага край на Естонската война за независимост. В него се казва, че „Русия безрезервно признава“ независимостта на Република Естония и де юре се отказва за вечни времена от всички права над територията на Естония. Това е първият международен договор на Съветска Русия. С него РСФСР става първата държава, признала независимостта на Естония.

Естония преди договора[редактиране | редактиране на кода]

Естония е провинция на Руската империя от 1710 г. и е под чужда власт от XIII век.[2] С избухването на Първата световна война, в Руската империя избухват Октомврийската революция и гражданската война от 1917 – 1922 г.. Като част от този по-голям конфликт, естонците обявяват независимост от Русия и печелят свободата си по време на Естонската война за независимост. Като символ на естонската независимост Юрьев/Дорпат официално получава отново естонското си име, Тарту. Новото комунистическо правителство на Русия признава естонската независимост с Тартуския мирен договор през 1920 г.[3]

Условия на договора[редактиране | редактиране на кода]

Договорът определя границата между Естония и Русия, утвърждава правото на естонците да се завърнат в Естония и на руснаците да се завърнат в Русия и изисква естонското движимо имущество, евакуирано в Русия по време на Първата световна война да бъде върнато в Естония. Русия също така се съгласява да опрости целият дълг от времето на монархията и да плати на Естония 15 млн. златни рубли – пропорционална част от златните резерви на разпадналата се Руска империя. Освен това Русия се съгласява да даде концесии за използване на един милион хектара руски гори и да построи железопътна линия от естонската граница до Москва. В замяна Естония обещава да позволи на РСФСР да построи свободно пристанище в Талин или друго пристанище и да построи електрическа централа на река Нарва.[4]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Тартуският мирен договор е считан за рожденото свидетелство на Република Естония, тъй като представлява първото юридическо признаване на държавата.[5] Договорът също така е от съществено значение за дипломатически изолираната Съветска Русия. Ленин изразява задоволството си от довора като „несравнима победа над западния империализъм“.[4]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След подписването на договора, Съветска Русия не изпълнява няколко от точките от договора, например музейните колекции на Тартуския университет не са върнати от Воронеж [6] и миграцията на естонците е възпрепятствана.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. League of Nations Treaty Series, vol. 11, pp. 30 – 71
  2. Remembering the Tartu Peace Treaty // estoniaonthemap.com. Marc Hyman, 1 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
  3. History of Tartu, Estonia. Introduction to Tartu // www.autahvel.com. Roy Mason, 2010. Архивиран от оригинала на 2017-05-16. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
  4. а б Georg von Rauch, The Baltic States: The Years of Independence 1917 – 1940, Hurst & Co, 1974, стр. 73
  5. Frucht, Richard. Eastern Europe. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-57607-800-0.
  6. Jürgen, Liina. UT ART MUSEUM PRESENTED CATALOGUE OF UNIVERSITY ART COLLECTION HELD AT VORONEZH, RUSSIA // ut.ee, архивиран от web.archive.org. Тартуски университет. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
  7. Ülo Kaevats et al. 1996. Eesti Entsüklopeedia 9. Tallinn: Eesti Entsüklopeediakirjastus, ISBN 5-89900-047-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]