Направо към съдържанието

Телескоп на Ричи-Кретиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на Ричи-Кретиен.

Ричи-Кретиен, или RCT е система за телескоп, версия на системата Касегрен с хиперболични първично и вторично огледало. Тя е създадена в началото на 20 век от американския астроном Джордж Ричи (1864 – 1945) и френският астроном Анри Кретиен (1879 – 1956).

Ричи построява първият успешен RCT, с диаметър на огледалото 0,5 метра през 1927 година. Вторият RCT е еднометров телескоп, построен от Ричи за Американската военноморска обсерватория

Дизайнът на Ричи-Кретиен се характеризира с липсата на кома и сферична аберация, но за сметка на това страда от астигматизъм и сравнително голямо изкривяване на полето. Когато са фокусирани между сагеталната и тангална фокални равнини звездите изглеждат като окръжности, което прави RCT добър за широкоъгълни наблюдения и астрофотография. Подобно на другите Касегрен конфигурации, RCT има много компактен дизайн за фокусното си разстояние. RCT предлага добро визуално качество на обектите, намиращи се в периферията на зрителното поле, но е много скъп за масово производство и поради това се среща най-често при мощните професионални телескопи.

Кривината на двете огледала в системата Ричи-Кретиен се описват със следните зависимости:

където:

  • C1 и C2 са деформационните коефициенти на Шварцшилд респективно за първичното и вторичното огледало,
  • F е ефективното фокусно разстояние на цялата система,
  • B е вторичното фокусно разстояние, или разстоянието от вторичното огледало до фокуса и
  • D е разстоянието между двете огледала.

Подходящия избор на B, D, и F позволява всякаква механична RCT конфигурация.

Непълен списък с най-големите Ричи-Кретиен телескопи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Smith, Warren J. Modern Optical Engineering. McGraw-Hill, 2000. ISBN 0-07-136360-2.
  • Rutten, Harrie; van Venrooij, Martin. Telescope Optics. Willmann-Bell, Inc., 2002. ISBN 0-943396-18-2.