Теодор Стърджън

Теодор Стърджън Theodore Sturgeon
Псевдоним	Е. Уолдо Хънтър
Роден	Едуард Хамилтън Уолдо 26 февруари 1918 г. Ню Йорк, САЩ
Починал	8 май 1985 г. Юджин, САЩ
Професия	писател, критик
Националност	САЩ
Активен период	1938-1985
Жанр	научна фантастика, хорър
Направление	Златен век на научната фантастика
Дебютни творби	Without Sorcery (1948), „Бленуващите кристали“ (1950)
Известни творби	„Повече от човешки“
Награди	Хюго, Небюла
Повлиял на Рей Бредбъри, Роджър Зелазни, Харлан Елисън, Джийн Улф, Самюъл Дилейни, Кърт Вонегът
Съпруга	Уина Бони Голдън (-1945) (разведен) Дороти Филингейм (1940 -?) (разведени), (2 деца) Мери Маир (1949 -?) (разведен) Марион Макгахан (1951-?) (разведен) (4 деца) Джейн Танънхил (22 юли 1976 – 8 май 1985 г.) (1 дете)
Уебсайт	theodoresturgeontrust.com Страница в IMDb
Теодор Стърджън в Общомедия

Теодор Хамилтън Стърджън (на английски: Theodore Hamilton Sturgeon) е американски писател на произведения в жанра научна фантастика и хорър.

Биография

Теодор Стърджън е роден в Статън Айлънд, щат Ню Йорк, като Едуард Хамилтън Уолдо. Името „Стърджън“ получава, след като родителите му се развеждат и майка му се омъжва повторно. Поради здравословни причини детската му мечта да играе в цирка не се осъществява. Теодор Стърджън учи в морско училище, но избягва оттам, след което служи в търговския флот, където започва да пише разкази, предназначени за списания. Първият му публикуван разказ, Ether Breather, излиза през 1939 г. Повечето от неговите разкази се появяват под псевдонима Е. Уолдо Хънтър.

Преди началото на Втората световна война той заминава за Британска Индия, за да заеме длъжността управител на хотел, но по стечение на обстоятелствата му се налага да ръководи технически център. Стърджън се развежда със съпругата си през 1945 г., след което изпада в депресия, от която го изважда Джон Кемпбъл. След завръщането си в Ню Йорк, Стърджън започва работа в списанието на Кемпбъл Astounding Science Fiction. Това му предоставя благоприятна за развитие среда и той публикува множество разкази, включително и в други периодични издания. Голяма роля в живота му играе наградата на списание Argosy, която той получава напълно неочаквано през 1947 г. Година по-късно излиза първият му сборник с разкази, Without Sorcery. Произведенията, които той пише през следващите десет години, са почти изцяло издадени от новооснованото от Хорацио Голд списание Galaxy.

Творчество

Теодор Стърджън е автор на 10 романа, повече от 200 разказа, сценарии и телевизионни програми. През 1966 – 1967 пише няколко сценария за сериала „Стар Трек“.

Произведенията на Теодор Стърджън са поетични, визионерски, често търсещи следващите стъпала в еволюцията на човека. Известен е с използването на така наречената ритмична (или метрична) проза, в която ударени и неударени срички се редуват закономерно (както в класическата поезия) и по този начин ненатрапчиво внушават определено настроение на читателите.

Сред най-известните му произведения са романите The Dreaming Jewels („Бленуващите кристали“, 1950), More than Human („Повече от човешки“, 1953) и Some of Your Blood („От кръвчицата ти“, 1961) и късите форми (разкази и новели) Shottle Bop („Багазин за мотилки“, 1941), The Skills of Xanadu („Уменията на Ксанаду“, 1956), Need (1960), Slow Sculpture („Бавно ваяние“, 1970), Occam's Scalpel („Бръсначът на Окам“, 1971).

През 1971 г. Теодор Стърджън е награден с Хюго и Небюла за новелата Slow Sculpture, а през 1985 г. посмъртно получава премията „За цялостно творчество“ на Световния конвент за фантастика. Критиците го определят като един от най-добрите стилисти в историята на американската фантастика.

Външни препратки

• Произведения на Теодор Стърджън в Моята библиотека
• Произведения на Теодор Стърджън в Литернет
• Корените на Човека (представяне на основните романи на Стърджън), innerstars.blogspot.com, 20 август 2007
• ((en)) Официален сайт на Теодор Стърджън
• ((en)) Теодор Стърджън в Internet Movie Database
• ((en)) Теодор Стърджън в Internet Speculative Fiction Database