Направо към съдържанието

Турникет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Специален съвременен механичен турникет.

Турникет е приспособление за осъществяване на кръвоспиране в крайник. Това става посредством опасването и пристягането му с лента, стегната превръзка, колан, маншет за мерене на кръвно налягане или специално изработени турникети.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Преди и след пристягане на турникета. Налягането не компресира костите и сухожилията, но съществено стяга меките тъкани.

Турникетите в една форма или друга се използват на бойното поле от 1674 г.[1] Те са били колани или превръзки, прилагани стегнато. Като специализирано устройство турникетът е рожба на 18 век. През 1718 г. френският хирург Жан Луи Петит разработва медицински колан с прикрепена към него ролка за затягане на колана около крайник, което да се използва като кръвоспиращо приспособление за намаляване кръвоизливите при определени операции. Нарича устройството „турникет“ от френския глагол „tourner“ (въртя). Неговото изобретение става възможно едва след откриване на кръвообращението от Уилям Харви, английски хирург и анатом, за първи път в модерната история описал кръвообращението през 1628 г.

Джоузеф Листър се смята за първия хирург, който използва турникет по време на операция, за да намали кървенето, а оттам и кръвозагубата на пациента през 1864 г. Той препопръчва преди поставянето на турникета да се издигне крайника, за да се намали/оттече обема кръв от него. През 1873 г., Фридрих фон Есмарх разработва идеята и въвежда гумен турникет за контролиране на кръвоспирането и кървенето. Този турникет е известен като турникет на Есмарх. По това време се е считало, че той е по-удобно устройство от турникета на Петит, тъй като не се налагало да се въртят ролки за пристягане. През 1881 г. Рихард фон Фолкман демонстрира настъпване на парализа на крайника като резултат от използване на турникета на Есмарх (прекалено пристягане и за продължително време).

През 1904 г. Харви Кушинг създава пневматичния турникет. Този вид турникет притиска кръвоносните съдове посредством напомпване на гумен балон, под нееластична лента опасваща крайника. Това е познатият на всички маншет за мерене на кръвното налягане. Преимуществата му пред турникета на Есмарх са:

  • турникетът може да се приложи и свали лесно и бързо;
  • ширината на лентата подсигурява срещу предизвикване на нервна парализа.

Огъст Биер използва два турникета, поставени на определени места върху крайника, за администриране на местна венозна упойка. Това става през 1908 г. В изолирания с турникет крайник се инжектира анестетиращ агент, за подготовка при болезнени ортопедични манипулации. През 1963 г. Хамилтън Е. Холмс модифицира метода на Биер като предлага използването само на един турникет. Анестезията поставена по този начин се нарича блок на Биер, или метод на Биер.[2]

В началото на 1980-те години, микропроцесорната техника намира своето приложение и в развитието на самокалиброващи се турникети. Изобретението е на Джеймс Макиун, биомедицински инженер от Ванкувър, Канада. Първият му патент е издаден през 1984 г.; впоследствие Макиун работи за усъвършенствуването на микропроцесорния турникет, като днес почти всички електронни апарати за премерване на кръвното налягане инкорпорират подобно устройство, за намаляване на травма върху тъканите и нервите на крайника.

Видове турникети

[редактиране | редактиране на кода]
импровизиран турникет, направен от изолирбанд.

Съществуват няколко вида турникети. Хирургическите турникети са специално конструирани и се използват по време на операции по същия начин както предлага Петит. Турникетите за медицински процедури са сравнително евтини и елементарни устройства: обикновено гумени ленти или маркучета, които се поставят за вземане на лабораторна кръвна проба или поставяне на катетър за венозна инфузия. Последният вид турникет е този по спешност; той много често е импровизиран и може да се използва почти всякаква нееластична лента, заедно с приспособление за затягане при по-големите крайници. Те се използват за предотвратяване на масивен кръвоизлив от артериална кръвозагуба и изпадане в шок. Турникет при травма е последна алтернатива. Ако може да се осъществи кръвоспиране с прилагане на директно налягане върху раната то е за предпочитане. Ако все пак трябва да се постави турникет, препоръчва се охлабването му на всеки 15 – 20 минути, за да се избегне тъканна повреда поради липса на кислород в крайника под нивото на турникета.[3][4][5]

Турникетите все още се използват широко във войсковите санитарни части, поради риска за големи кръвоизливи във военни конфликти и поради това, че даващият първа помощ медик може да се освободи и помага и на други пострадали, вместо да прилага налягане върху раната на боеца. Американски проучвани показват положителни резултати след използване на турникет и оцеляване на крайниците засеганти от кръвоизлив.[6] Турникетите „по спешност“ се използват на бойното поле от самото им изобретяване през 1674 г. По данни на специалните санитарни военни части навременното кръвоспиране с прилагане на турникет увеличава с 50% шанса за оцеляване след травма.[7][8][9] Контролирането на кръвоизливите е предотвратим риск; войната в Корея е имала между 7 и 9% смъртност вследствие на полеви кръвоизливи, които са предотвратими.[10]

Минимална оклузия

[редактиране | редактиране на кода]

Минималната оклузия е стягане около крайника, което да е достатъчно малко, за да не се повреждат в дългосрочен аспект тъканите, но и достатъчно голямо за ефективно кръвоспиране. Минималната оклусия се постига с постепенно увеличаване на налягането около крайника, до желаното кръвоспиране. Изследвания показват, че минималната оклузия обикновено е по-ниска от практически прилаганата, което кара да се проверява предварително и в процеса на операцията, за да има ефективна хемостаза, без ненужна тъканна аноксия.[11].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Schwartz AM: The historical development of methods of hemostasis. Surgery 1958; 44:604 – 610
  2. ↑ www.tourniquets.org, архив на оригинала от 1 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081101203834/http://www.tourniquets.org/tourniquet_overview.html, посетен на 24 януари 2009 
  3. ↑ Cyr, Dawna L и др. Basic First Aid // The University of Maine, September 2006. Посетен на 25 февруари 2008.
  4. ↑ Ruterbusch, VL; Swiergosz, MJ; Montgomery, LD; Hopper, KW; Gerth, WA. ONR/MARCORSYSCOM Evaluation of Self-Applied Tourniquets for Combat Applications // US Naval Experimental Diving Unit Technical Report NEDU-TR-05-15. 2005. Архивиран от оригинала на 2009-09-23. Посетен на 22 юли 2008.
  5. ↑ Hill, JP; Montgomery, LD; Hopper, KW; Roy, LA. Evaluation of Self-Applied Tourniquets for Combat Applications, Second Phase. // US Naval Experimental Diving Unit Technical Report NEDU-TR-07-07. 2007. Архивиран от оригинала на 2009-09-21. Посетен на 22 юли 2008.
  6. ↑ Kragh JF, Walters TJ, Baer DG, Fox CJ, Wade CE, Salinas J, Holcomb, JB. Practical use of emergency tourniquets to stop bleeding in major limb trauma // J Trauma 64 (2 Suppl). Февруари 2008. DOI:10.1097/TA.0b013e31816086b1. с. S38–49; discussion S49–50. Посетен на 20 август 2008.
  7. ↑ Holcomb JB, McMullin NR, Pearse L, et al: Causes of death in U.S. Special Operations Forces in the global war on terrorism: 2001 – 2004. Ann Surg 2007; 245:986 – 991
  8. ↑ Sauaia A, Moore FA, Moore EE, et al: Epidemiology of trauma deaths: A reassessment. J Trauma 1995; 38:185 – 193
  9. ↑ Maughon JS: An inquiry into the nature of wounds resulting in killed in action in Vietnam. Mil Med 1970; 135:8 – 13
  10. ↑ Mabry R, McManus JG. Prehospital advances in the management of severe penetrating trauma // Crit. Care Med. 36 (7 Suppl). Юли 2008. DOI:10.1097/CCM.0b013e31817da674. с. S258–66. Посетен на 21 август 2008.[неработеща препратка]
  11. ↑ McEwen JA, Inkpen KB, Younger A. „Thigh tourniquet safety: Limb occlusion pressure measurement and a wide contoured cuff allow lower cuff pressure.“ Surg Tech. 2002; 34:8 – 18.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tourniquet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Турникет&oldid=11903555“.