Феликс Валотон
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, транслитериране на имената и изчистване на 'льокавица. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Феликс Валотон Félix Vallotton | |
 | |
| Роден |
28 декември 1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 декември 1925 г.
|
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет,[1] пейзажна живопис,[1] Битова живопис,[1] акт,[1] Автопортрет,[1] натюрморт[1] |
| Направление | Набизъм,[1] Импресионизъм, символизъм, постимпресионизъм, Ар нуво |
| Подпис | .jpg) |
| Феликс Валотон в Общомедия | |
Феликс Валотон (на френски: Félix Edouard Vallotton) е швейцарски и по-късно френски художник, график, дърворезбар и писател.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 28 декември 1865 г. в Лозана, Швейцария. Умира на 29 декември 1925 г. в Ньой сюр Сен, Париж.
Феликс Валотон произхожда от протестанско семейство, което е регистрирано от 15 век в Vallorbe. На 17 години той заминава за Париж, където започва да се учи в Академия „Жулиан“ при Густав Буланже и Жул Жозеф Лефевр. От 1885 г. започва да показва свои картини на изложби. През 1890 г. става известен основно със своите ксилографски произведения, които правят впечатление със своите черно-бели контрасти и са публикувани в някои списания като La Revue blanche, Pan и Die Insel. През 1892 г. става член на групата на набистите. При създаването на картините си, той остава основно последовател на Гюстав Курбе и Едуар Мане. През 1899 г. се жени за Габриеле Бернхайм (1863–1932), разведена Rodrigues-Henriques и дъщеря на парижки търговец на художествени произведения и собственик на галерия. През 1900 г. става френски поданник.[2] На 60 години умира след операция от рак.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Картини (избани)
[редактиране | редактиране на кода]-
Автопортрет (1885) -
Болестта (1892) -
Баня (1892) -
Trois femmes et une petite fille jouant dans l’eau (1907) -
Залез (1910) -
Бялото и черното (1913), по картината на Едуард Мане Олимпия -
Морски бряг при Онфльор (1915) -
Сенегалски войници в лагера Майли (1917) -
Paysage composé sous-bois (1918) -
на френски: Femme nue devant une salamandre (Гола жена пред печка "Саламандер"1900)
.jpg)
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]Писателят Мартин Зутер използва в своя роман „Последният Вейнфелд“ на немски: Der letzte Weynfeldt картината „Femme nue devant une salamandre“ (Гола жена пред печка Саламандер), както и идеята за подготвен специално фалшификат.
Ксилографии
[редактиране | редактиране на кода]-
La Nuit (1897) -
La Raison probante (1898) -
En famille (1899)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
