Ханс-Карл фон Есебек
| Ханс-Карл фон Есебек | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал от танковите войски |
|---|---|
| Години на служба | 1911 1918; 1919 – 1944 г. |
| Прякор | .svg){kind=small} Германска империя .svg){kind=small} Ваймарска република .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски | .svg){kind=small} Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
| Военно формирование | пехотни войски |
| Командвания | 15-а танкова дивизия 11-а танкова дивизия 2-ра танкова дивизия |
| Битки/войни | Първа световна война Втората световна война |
| Награди | Германски златен кръст Рицарски кръст Сребърни пластинки към ордена Железен кръст Кръст на честта Източен фронт Значка за раняване Танкова значка |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Ханс-Карл фон Есебек в Общомедия | |
Ханс-Карл фон Есебек (на немски: Hans-Karl von Esebeck) е немски офицер, служил в Първата и Втората световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Ханс-Карл фон Есебек е роден на 10 юли 1892 г.[1] в Потсдам, Германска империя.[2] През 1911 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 3-ти гвардейски уламски полк. През 1913 г. е произведен в офицер. Участва в Първата световна война и в края ѝ е със звание оберлейтенант от кавалерията.[2] След нея се присъединява към Райхсвера и служи в различни кавалерийски подразделения[2][3]
Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]
Между 1936 и 1939 г. командва 1-ви кавалерийски полк, след което до 1941 г. ръководи 6-а стрелкова бригада от 6-а танкова дивизия.
Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
На 13 март 1941 г. поема командването на 15-а стрелкова бригада. След това е прехвърлен в Северна Африка и от 13 април командва 15-а танкова дивизия. Ранен е по време на обсадата на Тобрук. Възстановява се и на 24 август 1941 г. поема 11-а танкова дивизия, а след нея на 17 февруари 1942 г. 2-ра танкова дивизия. От 20 ноември 1942 г. командва 46-и танков корпус, на 1 декември 1943 г. поема ръководството на 58-и танков корпус. В средата на 1944 г. е действащ командир на 17-и военен окръг.
Арестуване и смърт[редактиране | редактиране на кода]
Есебек е арестуват във връзка със заговора от 20 юли, опита за убийство на Хитлер. Прекарва остатъка от войната в затвора. След войната се установява в Дортмунд, където живее в нищета до смъртта си на 5 януари 1955 г.[2][3]
Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]
- Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II и (20 септември 1914) I степен (27 януари 1917)
- Германски орден „Кръст на честта“ (?)
- Германски орден „Железен кръст“ (1939, повторно) – II и (26 септември 1939) I степен (15 май 1940)
- Германска „Значка за раняване“ (1939) – сребърна (15 август 1942)
- Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (20 декември 1942)
- Рицарски кръст (4 юли 1940)
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
- ((en)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hans-Karl Asmus Werner von Esebeck // www.ordersofbattle.com. Посетен на 2 септември 2008 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Lannoy 2001, стр. 37
- ↑ а б Mitcham 2007, стр. 49-50
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Ген. Х.-Карл Есебек в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
|
