2-ра танкова дивизия (Вермахт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
2-ра танкова дивизия
Ww2 GermanDivision Panzer 2-a.png Ww2 GermanDivision Panzer 2-b.png Ww2 GermanDivision Panzer 2-c.png
символи на дивизията
Активна 15 октомври 1935 г. - май 1945 г.
Държава Нацистка Германия
Клон Вермахт
Тип танкова
Размер дивизия
Битки/войни Полска кампания, Битка за Франция, Операция Марита, Операция Цитадела

2-ра танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

2-ра танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. във Вюрцбург, 13-ти военен окръг. През 1938 г. е прехвърлена във Виена, след анексирането на Австрия. До началото на войната дивизията приема голям брой австрийци в редиците си. Дивизията участва в кампанията в Полша през 1939 г. и понася тежки загуби в боевете. След Полша участва в боевете на запад като част от 12-та армия, 19-ти армейски корпус, в района на Айфел, Люксембург, северна Франция и южна Белгия. През май 2-ра танкова дивизия превзема Абвил, което помага за затваряне на обкръжението на съюзническите войски при Дюнкерк.[1] Участва в последвалите боеве и обкръжението на оцелелите съюзнически дивизии край линия „Мажино“.[2]

След кампанията на запад 2-ра танкова дивизия става част от окупационните части в Полша. През тези месеци дивизията е реорганизирана, осигурява формации за основа на други дивизии и приема нови такива. През април (март[3]) 1941 г. е прехвърлена в Румъния, за да участва в кампанията на Балканите. Там 2-ра танкова дивизия заедно с 6-та планинска дивизия превземат Атина, Гърция.[1]

След края на кампанията на Балканите колесните машини на дивизията се предвижват в Югославия, през Албания и от Хърватия са транспортирани чрез влакови композиции към Германия. Верижните машини са натоварени на транспортни кораби от гръцкото пристанище Патрас за Тарент, южна Италия. На 21 май 1941 г. корабите „Марбург“ и „Кибфелс“ са потопени заедно с товара си от новопоставени британски минни полета. По тази причина участието на дивизията в бойни действия се забавя. По време на настъплението в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е в Германия. През юли 1941 г. е прехвърлена в Полша. През август 1941 г. е прехвърлена в южна Франция, а през септември е изпратена към Съветския съюз като пристига на фронта през октомври.[1]

По време на кампанията в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е част от група армии „Център“. Участва в боевете в района на Рославл, Вязма, Гжатск, и покрайнините на Москва. През зимата на 1941/42 г. е изтласкана от Москва по време на голямата съветска зимна контраофанзива. Дивизията участва в боевете при Клин, Карманово, Белое и защитните боеве при Ржев, отстъплението от Ржев, офанзивата при Курск през юли 1943 г., а по-късно и при боевете при Орел, Киев, Гомел и река Днепър. Загубите ѝ по време на тези боеве са значителни.[1][3]

В началото на 1944 г. 2-ра танкова дивизия е изтеглена от Източния фронт и е изпратена в Амиен, Франция за възстановяване.[1] Под командването на генерал фон Лютвиц дивизията получава добра подготовка за нощни боеве. През юни 1944 г. след десанта в Нормандия участва в боевете срещу съюзническите войски. Участва в изтласкването на 7-ма бронетанкова дивизия от Вилер-Бокаж и задържането на кота 174. Заема сектор от фронтовата линия при Каумонт, а през юни в района на Вире.[3] През август участва в неуспешната атака към Мортен. След боевете в Нормандия 2-ра танкова дивизия е обградена във Фалезкия чувал. Успява да се измъкне с цената на тежки загуби. Към 1 септември дивизията разполага с 27 танка, 12 оръдия и 1 600 войника.[4]

Във Витлих в района на Айфел, Германия 2-ра танкова дивизия е възстановена и реорганизирана като поглъща остатъците на 352-ра пехотна дивизия. През декември 1944 г. взема участие по време на Арденската офанзива. Загубите ѝ отново са високи.[1][4]

През март и април 1945 г. остатъците на 2-ра танкова дивизия са погълнати от танкова бригада „Туринген“, която води боеве в района на Мосел, а през април при Фулда. През май 1945 г. при Плауен и Кьоцинг формацията се предава на американските войски.[1][4]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Състав на дивизията[редактиране | редактиране на кода]

Към 1937 г. в състава на дивизията влизат следните формации[2]:
  • 2-ра стрелкова бригада
    • 2-ри стрелкови полк
    • 2-ри мотоциклетен батальон
  • 2-ра танкова бригада
    • 3-ти танков полк
    • 4-ти танков полк
  • 74-ти танково-артилерийски полк
Към 1943 г. в състава на дивизията влизат следните формации[2]:
  • 3-ти танков полк
  • 2-ри танково-гренадирски полк
  • 304-ти танково-гренадирски полк
  • 74-ти танково-артилерийски полк
  • 2-ри мотоциклетен батальон
  • 5-ти танково-разузнавателен батальон
  • 38-ми противотанков батальон
  • 38-ми танково-инженерен батальон
  • 38-ми танково-свързочен батальон

Носители на награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
  • Носители на Германски кръст, златен (92)
  • Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (31)
  • Носители на Рицарски кръст (33, включително двама непотвърдени)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406.
Portal:2-ра танкова дивизия (Вермахт)
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Pipes, Jason. 1.Panzer-Division. // Посетен на 16 април 2008.
  2. а б в Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406. с. 46.
  3. а б в Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406. с. 47.
  4. а б в г д е ж з и к л Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 0313316406. с. 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]